Три основни грешки на лидерите

Мислите се за велик лидер? А сигурни ли сте, че не правите някоя от тези грешки? Всеки голям лидер е склонен да изкривява реалността. Стив Джобс е идеален пример за такъв тип лидери – приживе, той налагаше волята си в Apple и често караше служителите да вършат неща, които смятаха за невъзможни, което в крайна сметка се оценява като безценна черта на добрия ръководител.

Този ефект на изкривяване обаче може да действа и негативно. Това означава, че всеки лидер малко или повече изкривява реалността около самия себе си; а това води до напрежение, непостоянство и лоши решения.

Да живееш в собствения си сапунен мехур крие две големи опасности. Първо, личността на лидера изкривява реалността по незабележим начин, ефектите от което обаче са твърде забележими за цялата компания. И второ, ефектът на мехура е правопропорционален на способностите на ръководителя. Колкото по-добър е той в работата си, толкова по-голям и здрав е „мехурът”, с който се обгражда.

Ето трите основни грешки на повечето лидери:

1. Времето, необходимо за извършване на делата.

Визионерите работят на такива стратегически висини, че редовно подценяват реалното време и труд, необходими за извършването на някаква работа. Това изкривяване на реалността се хвали от медиите, които обичат историите за големия лидер, който отказва да приеме ограниченията на простосмъртните. За съжаление в реалността резултатът е стотици изтощени, обезверени екипи, които произвеждат лоши, скалъпени решения единствено заради неспособността на ръководителите си да разбират законите на часовника.

2. Относителната стойност на хората и идеите.

Второто изкривяване на реалността се получава, когато визионерски настроените лидери станат жертва на склонността си да поставят всичко – всяка идея, всеки човек – в някакви крайни категории. За тях идеята е или гениална, или идиотска. Няма средно положение, няма нюанси. "Това работи, това - не. Този е с нас, или срещу нас." И така нататък. Това е изключително отчайващо за онези, които са били окаляни с негативната категоризация, а за останалите е просто объркващо.

3. Какво другите ви чуват да казвате.

Може би най-зловредната грешка на лидерите е, че те просто не могат да разберат какво са чули другите в изказванията им. Този проблем се случва в две противоречащи си крайности. На единия полюс са лидерите, които често се впускат в ураган от разсъждения и теории; бълват аргументи за и против идеите си, правят изненадващ брейнсторминг на самите себе си и така напълно объркват слушателите си.

На другия полюс са онези, които дават инструкции, като си въобразяват, че служителите могат да четат мислите им. Те използват смътни, почти мистериозни алюзии, за да обяснят важните си директиви.

Вгледайте се добре в начина, по който общувате с колегите си през тази седмица. Разпознавате ли се в някоя от характеристиките?

По материали на OpenForum