Притча за четирите пламъка

Четири свещи горели бавно в една стая. Светлината им била слаба, мъждукали и тихо си говорели:

Първата свещ казала: „Аз съм Мир, но напоследък никой не се интересува от мен.“ След което бавно угаснала.

Втората свещ казала: „Аз съм Вяра, но вече никой няма нужда от мен.“ И нейният пламък помръкнал.

И третата свещ тъжно проронила: „Аз съм Любов и останах без сили…“

Изведнъж в стаята влязло едно дете и започнало да моли на висок глас: „Не изгасвайте, ще стане тъмно, много тъмно!"

Тогава Четвъртата свещ прошепнала на малкото момче :

„Не се страхувай, защото аз съм Надежда, и докато горя, мога отново и отново да давам светлина на другите."