Ти си гласът, с който говориш

Често нещата, които казваме, имат по-малко значение от начина, по който ги казваме. Собствените ни вербални недостатъци могат да омаловажат това колко сме умни и доколко навременен е коментарът ни.

Проблемите на говоренето имат значение за представянето ни в работата. Те могат да съсипят презентации пред клиенти, общуване с партьори и колеги, добри идеи, които са ни хрумнали. Гласът е от решаващо значение в днешния свят на бизнеса. Важни са тонът,  децибелите и количеството думи, които произнасяме за определено време.

Винаги е трудно да разпознаем собствените си вербални недостатъци. Ето защо американското списание Entrepreneur посочва най-разпространените сред тях и съветва да ги избягваме.

Те са следните:

Заекване, заглъхване при изговаряне в края на думата. Повтаряне на едни и същи думи. Изговаряне на излишни части от речта като „значи“, „ами“, „всъщност“ в началото на изречението. Нюйоркският експерт по публично говорене Джон Уест определя думите от рода им като „вокализирани паузи“. Според него хората обикновено ги произнасят, защото се страхуват, че всеки момент ще изгубят слушателя си. По този начин всъщност увеличават вероятността това да се случи.

Произнасяне на съобщителни изрчения като въпросителни. 

Твърде бързо говорене. Припряният тон е чест говорен дефект на нервните хора. То затормозява слушателя и го затруднява да проследи мисълта на говорещния. Особено вредно е по време на презентации, когато яснотата на изказа е изключително важна. По този начин се поглъщат думи, прибързва се и част от предадената информация остава неразбрана.

Прекалено тихо говорене. То е друг рутинен проблем. Сандра Казан – нюйоркски учител по говорене, който обучава хора на мениджърски постове, смята, че способността на човека да управлява проекти, зависи най-вече от типа на гласа му. Така например по-силните гласове естествено се вписват в обстановката по-добре, отколкото по-тихите. Експертите отбелязват, че най-добрият начин човек да поправи тона си е като диша дълноко и изпълни дробовете си с въздух, без да се изгърбва и привежда.

Пискливо говорене или „задгробен“ тон. Те са особено дразнещи. Пискливият глас е най-характерен за младите жени. „Зловещото“ говорене пък се получава при мъже, които имат проблем с преминаването на потока от въздух през гърлото им.

Забавяне в края на фразата. Това е често повтарящ се дефект при различните култури по света. По този начин важните думи лесно могат да се изгубят, а мислите да останат недоизказани. Ако искате да разберат идеята ви, трябва да изразите мисълта си докрай.

Монотонен глас. Нищо не отблъсква публиката повече от скучното говорене. Този проблем е сочен от учителите по управление на гласа по света за най-лош. Всички искаме да чуваме гласове на ентусиазъм и приятна самоувереност, казва Джон Уест.