4 неща, които трябва да знаете за антибиотичната резистентност

След като Александър Флеминг открива пеницилина през 1928 г., смъртните случаи от инфекциозни заболявания рязко намаляват. Антибиотиците позволяват на хората да се борят с бактериалните инфекции, които са взели толкова много животи преди това. За съжаление, човечеството е на път да изгуби този невероятен ресурс заради т.нар. антибиотична резистентност. Бактериите еволюират така, че да се адаптират към тези лекарства, на които разчитахме толкова дълго, и да остават живи, пише A Plus.

Метицилин-резистентен стафилокок е може би най-популярният супермикроб от този тип. Около 15% от пациентите, които влязат в контакт с него, умират от инфекцията. Почти веднага след създаването на антибиотиците, бактериите започват да си намират начин да редуцират тяхната ефективност. Колкото повече бактерии стават резистентни на лечение, толкова по-бързо човечеството ще навлезе в т.нар. постантибиотична епоха. Съответно – има потенциална опасност да се върнем в годините преди откритието на Флеминг, което промени света.

Както Ед Янг описва подробно в The Atlantic, голяма част от проблема с антибиотиците се крие в това, че средностатистическият човек не знае почти нищо за тях, но може да допринася сериозно за този проблем.

Затова, ето 4 концепции, които всеки трябва да знае, за да използва антибиотиците отговорно.

1. Антибиотиците са полезни в битката с бактерии, не с вируси или гъбички.

Както самото им име подсказва, антибиотиците са смеси, които се борят с инфекциозните бактерии. Това означава, че те не работят при заболявания, предизвикани от вирусите. Например настинка или грип. Често хората могат да изискват предписването на подобни лекарства, когато са болни. Всеки добър лекар обаче ще откаже и ще предостави правилното лекарство.

2. Антибактериалните продукти са вредни за околната среда. 

Антибактериалният сапун за ръце не предоставя кой знае какви предимства спрямо стандартния. Напротив – дори вреди на околната среда. Тези смеси не се отстраняват от отпадните води, което означава, че те се връщат в почвата или водните басейни и стават част от водния цикъл. Това има сериозни последствия върху водните организми, живеещи в тези райони, тъй като те се излагат на въпросните супермикроби.

3. Най-големият консуматор на антибиотиците е добитъкът. 

Цели 80 процента от всички антибиотици в световен мащаб се дават на животните по фермите. Те живеят в изключително тесни пространства, пълни с други животники. Това ги стресира и съответно – ги прави по-податливи на разболявания. За съжаление обаче голяма част от лекарствата се дават на животни, които все още не са се разболявали. Това е лоша практика, от която няма никаква полза. Тя просто увеличава резистентността на бактериите към лекарството.

4. Антибиотичната резистентност означава, че бактерията става резистентна към лекарството, не към самия човек.

Според ново проучва американците вярват, че резистентността настъпва, когато един човек, приемащ лекарството, започва да не се влияе от ефектите му. Съответно хората отказват да го приемат по време на целия предписан курс, за да ограничат излагането си на него. Това е абсолютно погрешно. Ако не приемате антибиотика според заръките на доктора, просто ще оставите в тялото си бактериите, които са се адаптирали по-добре към лекарството. Това от своя страна ще доведе до по-резистентен щам. От изключително важно значение е да приемате всички лекарства, предписани от лекаря.

Искате да научите още за бактериите, за начина, по който антибиотичната резистентност настъпва и как учените се опитват да преодолеят този проблем? Вижте видеото след текста на Джо Хенсън от It’s Okay To Be Smart (на английски език).

Още материали за човека, здравето, науката, космоса, може да прочетете в Obekti.bg