Почина авторът на "Непосилната лекота на битието" Милан Кундера

ЕС

Роденият в Чехия френски писател Милан Кундера почина на 94-годишна възраст, съобщи чешката телевизия. Той е най-известен с романа си „Непосилната лекота на битието“, в който описва събитията от 1968 г. в Прага. От 1975 г. Милан Кундера живее и работи в Париж. Пише на чешки и френски.

Кундера завършва средното си образование в Бърно през 1948 г. и през същата година става член на Чехословашката комунистическа партия. Учи една година в Карловия университет в Прага, след което се прехвърля във Филмовия факултет на Академията за музикални изкуства. През 1950 г. е изключен от Комунистическата партия за „антипартийна дейност“ и за кратко прекъсва следването си. През 1952 г. завършва Академията и преподава в нея история на западноевропейските литератури.

През 1956 г. членството на Милан Кундера в Комунистическата партия е възстановено. Той е един от известните интелектуалци по време на Пражката пролет, в период на либерализация на режима през 1968 г. Изказванията му срещу окупацията на страната от войски на Варшавския договор довеждат до забрана за публикуването на негови произведения и до повторното му изключване от Комунистическата партия през 1970 г. През 1975 г. Кундера е поканен да преподава в университета в Рен, Франция. Пред тогавашното ръководство на Чехословашката комунистическа партия, за писателя се застъпва лично съпругата на тогавашния френски президент.

Кундера беше един от най-известните чешки творци в чужбина. „Той многократно е посочван като кандидат за Нобелова награда за литература. Заради опасения от погрешно тълкуване той се въздържа от превод на книгите си и не дава интервюта “, съобщава чешкият канал СТ24.

Кундера пише романите „Непосилната лекота на битието“, „Валс на раздялата“, „Шегата“, „Животът не е тук“, „Безсмъртие“, „Бавността“  и др. Има издадени сборници с поезия и филисофско-литературни есета.

„Непосилната лекота на битието“ е първият роман на Кундера, написан през 1982 г. и публикуван за първи път през 1984 г. във Франция. Произведението бързо се превръща в литературна сензация. Четвъртият роман на Кундера – „Книга на смеха и забравата“, е представен на публиката през 1978 г. За тази книга през 1979 г. чехословашкото правителство лишава писателя от гражданство. От 1981 г. Милан Кундера е френски гражданин.

През 2018 г. тогавашният чешки премиер Андрей Бабиш по време на среща в Париж с писателя Милан Кундера предложи на него и съпругата му да бъде върнато чешкото гражданство, от което са били лишени през годините на социализма. „Имам впечатления за цял живот. Милан Кундера, един от най-известните писатели в света, чиито 17 романа са преведени на 44 езика, той покани съпругата ми и мен да посетим апартамента му в Париж. Тогава в отговор поканихме Кундер в любимия им ресторант, който е целият облепен със страници от романите на писателя “, написа тогава премиерът. През 2019 г. на Кундера беше върнато чешко гражданство.

Коментари

НОВ КОМЕНТАР

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Гърция отменя имотния данък в малките населени места, включително и за чужденците
От кариерни контакти до първа среща: LinkedIn се превръща в неочаквана платформа за запознанства
Строителната продукция в България нараства с близо 5% през юли
Европа преосмисля ВЕИ политиките си: На фокус са инвестициите в електропреносната мрежа
Расте броят на работещите белгийци след навършване на пенсионна възраст
Мегапроект превижда да свръже Гърция, България и Румъния по шосе и жп линия
Мащабен транспортен проект ще свързва Гърция, България и Румъния
На днешната дата, 17 август. Рождениците днес
Недялко Димитров е новият изпълнителен директор на Telelink Infra Bulgaria
ТЕЦ „Марица изток 2“ и „Мини Марица-изток“ са обединени в нов холдинг
Домът като обществен проблем: защо жилищата стават недостъпни?
САЩ налагат забрана за внос на канадски алкохол, мотоциклети и други стоки
МС внася за одобрение промените в Кодекса на труда за нов механизъм за минималната заплата
Учредиха Инициативния комитет, който ще издигне кандидатурите на Андрей Гюров и Георги Кандев