През 2008 г. България отчете рекорден брой регистрирани нови автомобили – близо 44 хиляди, според данните на Европейската асоциация на производителите на автомобили. След това започна глобалната финансова криза, продажбите се сринаха и България никога повече не достигна такива нива на продажби. Но това е на път да се промени през тази година.

През септември 2025 г. България отчете близо 52% растеж на продадените нови автомобили на годишна основа – най-висок растеж в целия Европейски съюз (средният растеж в ЕС през месеца беше около 10%). За годината като цяло България вероятно ще надмине 47 хиляди нови автомобилни регистрации, преодолявайки пика от 2008 г. Така 2025 г. ще постави нов рекорд на продажбите на нови автомобили – което е индикатор за свръхоптимизъм.

В същото време през 2024 г. България отчете и друг европейски рекорд – най-силно поскъпване на цените на жилищата в целия Европейски съюз. Докато средно в ЕС жилищата поскъпнаха с под 5%, в България цената им се повиши с над 18%. И през настоящата година България е сред лидерите по поскъпване, което също е показател за сериозен оптимизъм за икономиката. Покупката на имот е сериозно решение, което хората не вземат при икономическа стагнация (помним периода след глобалната финансова криза, когато пазарът на имоти практически беше замрял).

Ако погледнем последните данни на Евростат за продажбите на дребно, там България отново е лидер. Като изключим две малки островни държави, България е номер едно в континентална Европа по растеж на продажбите на дребно на годишна основа, и то не само по стойност, но и в реално изражение – като обем продадени стоки на дребно (без да се включват продажбите на автомобили). Не всички страни преживяват такъв процес, в някои като Италия, Румъния или Германия се отчита спад или стагнация на продажбите на дребно.

Нека погледнем и към макроикономическата статистика. Според Евростат през второто тримесечие на 2025 г. България и Хърватия са лидери по икономически растеж в континентална Европа – което не е малко постижение, особено в сегашната тежка геополитическа обстановка. Нещо повече, България също така е лидер по растеж на броя на заетите в икономиката по данни на Евростат, а безработицата остава на рекордно ниски нива. Този затегнат пазар на труда и дефицит на кадри бута заплатите нагоре – неслучайно, че и по този показател България е в топ три в Европа.

Всичко това се отразява и на държавния бюджет. За първите девет месеца на годината приходите от преки данъци се увеличават с над 20% на годишна основа, приходите от осигуровки се вдигат с близо 15%, а приходите от косвени данъци растат с близо 12%. С други думи пазарът на труда и потреблението помагат да се закрепи стабилността на бюджета за 2025 г. – бюджет, който иначе щеше да е извън всякакви разумни рамки. Накратко, икономиката спаси бюджета за 2025 г.

Въобще с икономиката всичко изглежда добре – дори твърде добре. А както се казва в българската поговорка: „Много добре не е на добре“. И с право.

Има сериозни причини икономиката да се подобрява – влизането в Шенген и еврозоната са епохални промени, които имат своя принос и тепърва ще отключат потенциала на България, стига да успеем да изградим и инфраструктурата, която реално да ни интегрира в западната икономика. Обръщането на пазара на труда и дефицитът на кадри също ще имат все повече реални ефекти върху заплатите и ще подкрепят повишаването на покупателната способност за години напред. Усвояването на еврофондовете, което сякаш се отпушва, също ще насърчава икономиката и инвестициите.

Обаче има и някои циклични фактори, които стават все по-притеснителни, тъй като предизвикват прегряване на икономиката. Например кредитирането отчита рекорд след рекорд – особено ипотечните кредити и лизингът за автомобили. По последни данни на БНБ през септември ипотечното кредитиране се увеличава с 27,6% на годишна основа, като банките отпускат по около един милиард на месец само за жилищни кредити. Не сме имали толкова висок растеж на ипотечния кредит от близо 17 години! Но тогава ситуацията не завърши добре. Имаше много страдания и в банковия сектор, и сред длъжниците, и сред реалния бизнес, когато се спука предишният балон на имотите.

В същото време държавният бюджет излива щедрост във всички посоки – на общините се обещаха 7 милиарда лева за общински проекти и сега дойде време тези пари да се плащат; на полицаи и военни се гласуваха странни и нерационални формули за определяне на заплатите и това увеличава разходите; на земеделците се раздават все повече субсидии, но без да се търси някакъв ефект от дадените средства; социалните плащания също се увеличиха – къде с политическо решение, къде по други, не толкова законни начини; а междувременно държавните чиновници и заетите в публичния сектор растат въпреки намалението на населението.

Банките и бюджетът бълват пари в икономиката и това подхранва потреблението и имотния пазар, създавайки изкуствено надценено търсене. Обаче проблемът е, че прекаленото наливане на пари в икономиката създава и странични ефекти – поскъпване на имотите, поскъпване на услугите и въобще инфлационен натиск. Точно затова говорим за прегряване на икономиката: тя не може да поеме постоянно увеличаващия се паричен ресурс. Но пък за много сектори и бизнеси това са златни времена. И огромно облекчение за министъра на финансите.

Може да се каже, че правителството имаше късмет – бутафорният бюджет за 2025 г. няма да се издъни заради солидните данъчни приходи. Отпушването на еврофондовете също ще даде едно рамо и годината ще завърши горе-долу приемливо. Както казахме, икономиката спаси бюджета за 2025 г. и това беше шанс да се задвижат някои реформи за следващата година, за да не разчитаме на късмет.

Този бюджетен късмет през 2025 г. успокои властите и те залагат на същия подход и през 2026 г. с продължаваща щедрост и без особени реформи. Но колко дълго може да продължи късметът в бюджетната област?

Проблемът е, че кредитната експанзия и прегряването на икономиката вкарва приходи в бюджета, но те не са устойчиви – спомняме си същата ситуация в годините до 2008 г., която обаче беше последвана от няколко години на „постна пица“ просто защото приходите в бюджета спаднаха след приключване на кредитната лудост и след спукването на имотния балон. В същото време вдигането на пенсии, заплати и други бюджетни разходи не може да се върне назад – особено ако вдигането става с автоматични формули.

Така с всеки изминал бюджет все повече се увеличава рискът за разрив между приходната и разходната част на държавните финанси. Колкото по-дълго продължи правенето на неразумни бюджети, толкова по-тежък проблем се създава и в един момент той ще се разкрие с пълна сила. Натрупването на нереални обещания за разходи, финансирани с неустойчиви приходи, неизбежно води до крах.

Който не вярва, може да погледне Румъния – и те така помпаха икономиката с кредити и дефицити до един момент, в който ситуацията се преобърна и дефицитите започнаха да дърпат икономиката назад. Когато това се случи, много бързо дефицитът и дългът скачат до небесата. Румъния неслучайно отчете най-висок дефицит в целия Европейски съюз през миналата година. Още по-големият проблем е, че когато почнеш да вдигаш данъци и да режеш разходи при слаба икономика, ефектът е обратен – събираш все по-малко приходи и икономиката изпада в по-тежка криза, което всъщност още повече влошава бюджетното салдо. Затова Румъния и тази година ще има огромен дефицит въпреки рязкото вдигане на данъци и орязване на бюджетни разходи.

Вместо да раздуваме проблема и да стигнем до румънския мъчителен сценарий, по-добре да започнем реформи. Колкото по-рано, толкова по-безболезнено ще бъде приспособяването. Например в публичния сектор – вместо всяко министерство да си измисля формула за определяне на заплатите, трябва да се въведе Швейцарското правило като при пенсиите, което да заложи правилата за вдигане на заплатите. Едно добре структурирано правило ще стабилизира дългосрочно бюджета и ще премахне риска от дефицити и вдигане на данъци.

Крайно време е да се прегледа и заетостта в публичния сектор и тя да се обвърже с реалните нужди – не може населението да е намаляло с милиони, а чиновниците постоянно да растат. Все пак публичният сектор обслужва населението, той не съществува сам по себе си и трябва да отговаря на реалната необходимост от съответните публични услуги. Някои чиновнически и бюрократични тежести просто трябва да се премахнат. Разкарването по гишета трябва да приключи веднъж завинаги.

Сивата икономика е другият голям проблем, който ще става все по-голям, ако се тръгне към вдигане на данъчното облагане. Защото вдигане на данъците означава тежест за честните данъкоплатци – съответно още по-голямо предимство за тези, които укриват. Така всяко вдигане на данъците насърчава все повече хора и бизнеси да бягат в сивия сектор.

Обратният подход е много по-добър: по-ниско облагане и фокус върху събираемост от сивия сектор. Ако данъчните власти накарат 2–3 големи фирми (да кажем, от петролния сектор) да си декларират и плащат данъците, това ще има много по-голям ефект от вдигането им. Да, по-трудно е да събираш укрити данъци – но лесното решение с вдигане на данъците ще има негативен ефект за икономиката и трябва да се избегне.