Конкурентоспособността на българската икономика сe намира на кръстопът.

Страната се сблъсква също и с редица предизвикателства като недостиг на кадри в ключови технологични сектори, нарастващи разходи за труд, нужда от повече инвестиции в научноизследователска дейност и необходимост от подобрение на административната среда.

Но разглеждайки Проектобюджет 2026, на този фон, прави впечатление, че индустрията не е подкрепена, а финансирането се насочва към структури с ниска ефективност и ограничен принос към растежа – паралелно с по-висока данъчна тежест върху бизнеса.

От друга страна, България разполага с немалко предимства – добре образована работна сила, стратегическо местоположение, членство в Европейския съюз и НАТО, както и достъп до различни европейски фондове и програми за иновации.

Къде сме?

Навлизането на роботите, големите езикови модели и дигитализацията е едновременно както предизвикателство, така и възможност пред индустрията. Според годишното изследване на Европейската инвестиционна банка (EIB Investment Survey 2025) едва 22% от българските фирми използват генеративни AI инструменти за подобряване на процеси, маркетинг или обслужване на клиенти.

Икономиката ни въпреки държавата все по-активно преминава от „евтин труд“ към създаването на инженерни центрове и хъбове за високотехнологично производство. Днес, във време на глобална дигитализация и технологични пробиви, иновациите са ключови за икономическия подем и устойчивото развитие на България.

През последните години страната ни все по-уверено се позиционира като регионален център на иновациите в областта на информационните и комуникационни технологии, биотехнологиите, финтех сектора и други отрасли с висока добавена стойност. София вече е дом на редица стартъпи и технологични компании, които конкурират глобални играчи, а българските инженери и софтуерни специалисти се отличават с високо ниво на експертиза и креативност. Извън столицата отделни индустриални „острови“ като Велико Търново, Габрово, Русе и Шумен представят огромен брой добри примери, изнасяйки инженерен труд за множество международни пазари.

Какво произвежда и изнася българската индустрия?

Българската индустрия отбелязва присъствие в машиностроенето, производството на метални конструкции и кабелни снопове, както и електроника. Българските RAIS, Shelly, Zekeng, Siviko, TESY, Sentilion и Huvepharma са само част от положителните примери за компании, които създават и интегрират продукти с висока добавена стойност. Наред с тях международните Festo и Schneider Electric са активни инвеститори в българската икономика, разполагайки своите умни фабрики и центрове за разработка на нови продукти.

Данните от международната платформа за търговска статистика OEC.world показват, че през 2023 г. Китай е най-големият пазар за българските индустриални роботи. Износът на индустриални роботи от България към Китай е достигнал 3,7 млн. долара, което поставя азиатския гигант на първо място сред външните пазари за този тип високи технологии, класифицирани под HS код 84.79.50. В категорията индустриални роботи се включват автоматизирани манипулатори, прецизни монтажни системи и роботи за специфични приложения в производството, логистиката или електрониката.

Подобни данни показват необходимостта от реиндустриализация. Тя изисква промяна на българския образователен модел, както и създаването на повече висококвалифицирани инженери. Понастоящем икономиката ни доминира в частта „oт серия към обем“, а не от инженеринг и лицензиране на патент или полезен модел.

Насърчаването на публично-частното партньорство, инвестиции в STEM и активното участие в европейски иновационни инициативи са ключови за ускоряване на внедряването на високи технологии в традиционните отрасли.

Къде можем да наклоним везните: примери

Космос: Наскоро Endurosat откри космически център с фокус върху изследването и производството на спътници. Компанията обяви нов кръг на финансиране в размер на 104 млн. долара, който ще осигури значителен производствен капацитет за водещите оператори на сателитни съзвездия. Това ще ускори достигането до орбита и ще позволи реалното производство на два сателита от клас ESPA на ден. Центърът предоставя платформа за обучение, изследвания и развитие на нови космически технологии, привличайки млади таланти и стимулирайки международно сътрудничество.

Високонадеждно зрително усещане: Наред с производството на сателити компанията на инж. Петко Динев в Пловдив, IMPERX, създава и произвежда камери, известни със своята здравина и надеждност в екстремни условия за сектори като авиация, автоматизация, роботика, транспорт и медицина. Камерите на компанията биват монтирани и използвани в програмата на НАСА „Артемис-1“. Друг пример, където компанията внедрява камерите, е в отбранителната индустрия благодарение на това, че отговарят на строгите военни стандарти.

Специализирано електротермообработване: „АК Магнит“ в Годеч е един от интересните производствени центрове у нас. Производството му не е масово, точно обратното – всяко изделие е специално проектирано според нуждите на клиента (често в единични бройки). В базата на АК има изградени лаборатории, които могат да симулират всякакви температури – дори и ефект от мълнии. С тази база и умни хора заводът разработва нов индуктор с по-ниско тегло и по-добри изолационни материали за парижкото метро, участва и в проект и за метровлаковете на Милано. Компанията има и други интересни проекти като разработване на нови класове електрическа стомана.

Енергийни системи и батерии: Този октомври край София International Power Supply (IPS) откри фабрика за батерии с капацитет 3 гВтч. През следващата година е планирано разширяване до 5 гВтч, както и изграждане на втори завод за 10 гВтч на друго място с европейско финансиране. До края на 2027 г. компанията очаква да произвежда системи за съхранение на енергия с общ капацитет 15 гВтч годишно. Първият клиент за лиценз на технологията е с полската MM Energy. Проектът на IPS получи стратегически статут от ЕК – като единствен от България и един от общо осем, – той поставя държавата ни на картата на енергийната трансформация. Компанията има над 7200 собствени разработки в областта на преобразуването, управлението и съхранението на енергия, а продуктите ѝ се продават в 59 държави по света. IPS получи награда за иновация от SpaceX, връчена лично от Илън Мъск за участието на българската компания в проекта Hyperloop.

AI и роботика: Последните години стана редовна практика INSAIT да бъде сочен като проводник на иновации. Институтът за изкуствен интелект към Софийски университет „Св. Климент Охридски“ представи страната ни на IROS – един от най-големите и престижни световни форуми в роботиката и AI в Ханджоу, Китай. Разработката представя нов подход за обучение на автономни системи, като коли и роботи, чрез използването на диференцируема симулация (DiffSim) – вместо да разчита само на предварително събрани исторически данни. Този подход използва специален вид симулации, чрез които системата се „учи“ от собствените си грешки.

Сред последните разработки на Института се включват SPEAR-1 (първият в Европа фундаментален AI модел за роботика). Моделът постига най-съвременна производителност с до 20 пъти по-малко роботизирани данни, което представлява пробив в мащабируемото и ефективно от гледна точка на данните обучение на роботи. SPEAR-1 се различава от съществуващите роботизирани базови модели, тъй като включва 3D данни в своя обучителен микс. Това дава на модела по-добро разбиране за физическия свят, което улеснява разбирането за това как обектите се движат във физическото пространство. Друга тяхна разработка, COMPL-AI, е първото в света приложение за оценка на големи генеративни AI модели спрямо европейските AI регулации.

Сред успешните проекти на INSAIT и Sofia Tech Park е и българската фабрика за изкуствен интелект BRAIN++ – съвместен проект на стойност 90 млн. евро, насочен към изграждането на националната суверенна AI инфраструктура на България.

Наскоро Google разшири подкрепата си за INSAIT, като общото дарение към Института надхвърля 6 млн. долара.

Научни пробиви: Положителни примери идват и от Българската академия на науките. Учени от Института по електроника „Акад. Емил Джаков“ работят по създаването на иновативни повърхностни покрития с възможности за широко приложение в областта на машиностроенето и високите технологии. В същия институт на БАН е създадено ново високоякостно и пластично заваръчно съединение между алуминиева и титанова сплав – пробив, който досега не е описван в научната литература. „Иновацията отваря нови хоризонти за приложения в автомобилостроенето, авиацията и космическите технологии“, се казва в съобщението на Академията.

Наскоро учени от Института по физика на твърдото тяло и Института по електроника обявиха, че са патентовали мощно гама излъчване, което е резултат само от ядрена реакция. Ползите от експерименталния пробив са, че няма остатъчно радиационно излъчване, като отпада необходимостта от съхранение на ядрени отпадъци. Държавата също показва интерес към експеримента и Министерството на иновациите и растежа отпусна 10 млн. лева, за да продължи разработката.

Храни и R&D: В сектора на храните най-големият производител на млечни продукти в Япония, Meiji, обяви създаването на съвместна лаборатория за съвместна научноизследователска и развойна дейност с българското правителство. Meiji вече над 50 години произвежда кисело мляко за японския пазар, именно под името „Българско кисело мляко“. Сътрудничеството с японската компания не се ограничава само с доставката на ноу-хау и закваски, а обхваща съвместни изследвания и разработки върху здравословния ефект на киселото мляко и създаването на технологии за производството. 

Защо е нужна реиндустриализация?

Интелектуалната собственост и инженерингът остават в България и създават ключови технологии с висок експортен потенциал.
Само чрез крайни продукти като роботи, изкуствен интелект и батерии можем да поставим българската индустрия на ключови позиции, а българските инженери да бъдат разпознати като иноватори.

Последните положителни новини от България показват, че страната ни може да е сцена на „high-mix, low-volume фабрики“ („голямо разнообразие, малки серии“), които правят продукти, които пътуват до Космоса, създават иновации в енергетиката, изкуствения интелект, роботиката и храните.

Ако обобщим как трябва да изглежда развитието на икономиката ни – то е, че реиндустриализацията на страната трябва да бъде концентрирана в дълбокотехнологичния сегмент (deep-tech), а не в нискомаржово сглобяване (low-margin assembly).