6 болезнени истини, които ще ви превърнат в по-добър човек - Част 1

Ако имате успешна кариера и се чувствате удовлетворени от живота и обкръжението си, спокойно можете да пропуснете тази статия и да се насладите на остатъка от деня си. На останалите предлагам едно интересно упражнение:

Назовете 5 свои впечатляващи умения или постижения, напишете ги върху лист хартия и ги изкрещете. Повтарям – не качества, а умения или постижения. Например, „Спечелих национално състезание по шах” или „Правя най-страхотните палачинки”. Ако упражнението ви се е сторило трудно, значи статията е за вас и продължението й няма да ви хареса. В своя защита, мога да кажа само, че ми се иска някой да беше ми казал тези 6 болезнени истини преди около 10 години.

1. Светът се интересува само и единственото от ползите, които може да извлече от вас

Да речем, че ваш любим човек току-що е бил прострелян и лежи на улицата, стенеш от болка и облян в кръв. Някакъв човек се притичва на помощ и ви казва да му сторите път. Той се надвесва над раната и изважда джобно ножче – ще се мъчи да извади куршума насред улицата.

Вие питате: „Лекар ли сте?”

„Не” - отговаря той.

Вие пак питате: „Но знаете какво правите, нали? Сигурно сте военен медик или…”

Той започва да се ядосва. Обяснява ви, че е добър човек, честен, никога не закъснява… че е чудесен син и има пълноценен живот, хобита, които му носят удовлетворение, и се фука, че никога не използва нецензурен език.

Объркани, вие го питате: „Какво значение има това, когато мой близък лежи на улицата и кърви?! Имаме нужда от някой, който знае как се вади куршум! Можете ли да го направите, или не?!”

Започвате наистина да му лазите по нервите – защо се държите повърхностно и егоистично? Не ви ли пука за всичките му прекрасни качества? Не каза ли той току-що, че никога не е забравял рождения ден на приятелката си? На фона на всички чудесни неща, които е правил в живота си, има ли значение дали той знае как се извършва подобен тип манипулация?

В този напрегнат момент вие го сграбчвате за раменете с кървавите си ръце и хубаво го разтърсвате, крещейки, „Да, казвам, че всичките ти положителни качества са абсолютно безполезни, защото в тази конкретна ситуация ми трябва човек, който може да спре кървенето, глупак такъв!”

Та това е моята болезнена истина за света на възрастните: всеки ден попадате в подобна ситуация, само че вие сте обърканият тип с джобното ножче, а обществото – кървящата жертва.

Ако искате да разберете защо обществото ви е изолирало и не получавате желаното уважение, причината е, че светът е пълен с хора, които имат нужда от нещо – имат нужда от къща, от храна, от забавление, от удовлетворяващи сексуални контакти. Пристигнали сте на местопрестъплението и държите джобното си ножче – още с появата си на този свят сте станали част от система, чиято цел е единствено да задоволява чуждите нужди. Или ще ги задоволите, набавяйки си необходимите умения, или ще бъдете отхвърлени, независимо колко любезни, щедри и възпитани сте. Ще бъдете бедни, самотни и зарязани на студа.

Това твърдение ви се струва доста арогантно и цинично, нали?! Къде останаха любовта и милосърдието? Нима нямат значение? Разбира се, че имат, стига да ги използвате, за да задоволявате нуждите, които хората не могат да задоволят сами. Защото…

2. Хипитата не бяха прави

В прословутата си реч от филма Glengarry Glenn Ross, героят на Алек Болдуин се обръща към стая, пълна с хора, и заявява, че ги чака уволнение, ако не сключат възложените им сделки.

Думите му са брутални и груби, но също така изобразяват обективно и точно очакванията, които светът има от вас. Разликата е, че в истинския свят хората смятат този начин на изразяване за нереден, и решават, че е по-добре просто да ви оставят да се проваляте.

Ако вие участвахте в тази сцена, бихте реагирали по един от тези два начина:

- щяхте да посрещнете с възхищение речта на героя, защото смятате, че той е прав – резултатите на работното място са най-важни;
- щяхте да приемете думите му лично, защото той е кретен и няма право да ви говори така – стандартен ход, когато нарцисизмът ви се сблъска с по-велика сила, – и тихичко да си представяте как успявате да го изкарате лицемер. Колко удовлетворяващо!

Ето защо на „хипстърите” им е толкова трудно да си намерят работа. Разликата между тези две възможни реакции определя дали ще сполучите на този свят. Някои вероятно биха отвърнали на речта на Болдуиновия герой с думите на Тайлър Дърдън от филма „Боен Клуб”: „Човек не е работата си”.

Всъщност е точно обратното. В крайна сметка, в професионалния си живот вие не сте нищо повече от сбора от своите полезни качества – онези, които ви позволяват да служите на обществото. „Работата” ви – начините, по които можете да сте полезни на околните – е всичко, което сте.

Помислете от друг ъгъл: когато компанията Chick-fil-A се изказа против еднополовите бракове и хората излязоха на протест срещу нея, тя продължаваше да продава милиони сандвичи всеки ден. Не че хората бяха съгласни с организацията, просто сандвичите са наистина вкусни и, в крайна сметка, само това има значение.

Не е нужно да ви харесва, но хората имат нужди и смятат за стойностни онези личности, които могат да ги удовлетворят. Това е простият механизъм на вселената и той няма нищо общо с нашите желания.

3. Не е нужно онова, което произвеждате, да ви носи печалба, а да е от полза на обществото

Годишно чета няколко дузини истории на нещастни и самотни мъже, които твърдят, че никоя жена няма да припари до тях, независимо че са най-милите момчета на света. Мога да ви обясня какво не е наред с тази нагласа, но предпочитам да отстъпя тази чест на Алек Болдуин.

В този случай, неговият герой е привлекателната жена в живота ви. Тя не би ви представила нещата по толкова безпардонен начин – все пак обществото ни е обучило да не сме прекалено честни с другите, – но уравнението си е същото. „Възпитан? На кого му пука?! Ако искаш да работиш тук, приключи сделката!”

Та, какви са вашите умения? Защото онова копие на Моника Белучи, за което си мечтаете, се гримира по един час и изпитва вина всеки път когато хапне нещо, различно от салата. След 10 години тя ще бъде хирург. А вие с какво се занимавате?

„И, какво? Искаш да ми кажеш, че не мога да накарам такова момиче да ми обърне внимание, освен ако нямам хубава работа и не печеля много пари?”

Не, това е прибързаното заключение, което си прави мозъкът ви, за да имате оправдание да отпишете всяка мадама, която ви отхвърли, защото това я прави повърхностна егоистка. Питам ви вие какво предлагате? Умни ли сте? Забавни? Интересни? Талантливи? Амбициозни? Творчески настроени? Чудесно. А сега ми кажете какво правите, за да демонстрирате тези си качества пред света? Не казвайте, че сте мили – това е задължителният минимум! За хубавите момичета мъжете са мили по 100 пъти на ден. Пациентът кърви на улицата! Ще оперирате ли, или не?

„Ами, аз не съм сексист или расист, нито съм алчен и агресивен, за разлика от останалите грубияни!”

Съжалявам! Знам, че ще ви е трудно да го чуете, но ако единственото, което можете, е да изброите една шепа негативни качества, които НЕ притежавате, тогава се отдръпнете от жертвата. Със сигурност някъде там има остроумен и красив мъж с обещаваща кариера, който е готов да извади куршума.

Не ви ли се къса сърцето? И сега какво? Ще мрънкате ли, или ще се научите как се извършва тази процедура. От вас зависи, но не се оплаквайте, че момичетата си падат по гадняри. Те си падат по гадняри, защото тези гадняри могат да предложат много други неща.

„Ама, аз съм чудесен слушател!”

Нима? Това, че сте склонни да стоите тихо и кротко, само и само да имате щастието да се намирате толкова близо до красиво момиче, прави ли ви добър слушател? Защото някъде там има друг мъж, който също умее да изслушва, но може и да свири на китара. Човек, който се представя като добър слушател, е като ресторант, който се мъчи да привлече клиенти, казвайки, че храната му не предизвиква гадене. 

Дейвид Уонг, писател, за Cracked.com

Очаквайте утре Част 2