Тънката разлика между работника с високи постижения и работохолика

Тънката разлика между работника с високи постижения и работохолика

Работохолизмът прилича много на високото лично представяне на работа, но само привидно е същото нещо. Всъщност, двете са съвсем различни и нямат много общо помежду си, припомня Джулиън Гордън - известен американски лектор пред корпоративна публика. "Аз съм работохолик, който се възстановява от това", разказва той в сайта си. 

Гордън прекарва години в изследвания и експерименти върху себе си, за да разбере тънката разлика между човека с високи работни постижения и работохолика. Открива, че има общо между двамата - то е усиленият труд. Но голямата разлика е в това как човек се чувства вътрешно във връзка с това кой на работа. Работникът с големи постижения се труди засилено по здравословни устойчиви начини и се чувства щастлив и вдъхновен да го прави. Работохоликът работи здраво по нездравословни и неустойчиви начини. Той се чувства нещастен и е на прага на бърнаута. 

Ето още три от най-значимите разлики между двамата, според Гордън, който е цитиран от Business Insider. 

Работникът с високи постижения знае стойността си, работохоликът позволява на другите да определят неговата работна стойност. Първият благодарение на това успява да си извоюва известна лична свобода на работа - той съзнава по какъв начин е ценен и защо точно е ценен. Периодично той се самооценява, за да разбере как може да се самоподобри, да стане още по-добър и незаменим на мястото си. Работохоликът разчита на външаната оценка. Той очаква работата му да бъде валидирана от оценката на шефовете, колегите и клиентите. Чака годишния HR отчет за работата му, за да разбере как се справя. В последните месеци преди отчетът дойде, заради своята несигурност може да живее с постоянен страх и притеснения какво ли ще пише за него. 

Човекът с високите постижения дава 100% от себе си - от силите, въображението си, в правилните моменти. Работохоликът дава 110% от себе си през цялото време. Първият пести енергията си за правилните случаи и когато те настъпят я включва на максимум. Знае че "110%" е неустойчива стратегия. Фокусира се върху постепенно увеличаване на капацитета (може да е и с почивка), така че неговото 100% да бъде по-добро от 110-те процента на конкуренцията. Работохоликът се труди като пчеличка, дава над силите си, но така и не получава високата оценка, която много желае, защото той не умее да поставя приоритети кое е важно - следователно всичко е важно в неговия ум. Най-работещият работник не винаги печели. И все пак, победителят наистина е работил по-усилено от другите, но и по-умно. 

Този с постиженията прави бизнес. Работохоликът е зает. Единственото нещо, което има значение за първия, са резултатите. Поведението му е ориентирано от тях като цел. Ако не вижда как може да създаде стойност в момента, той подпомага работата на други или мисли стратегии. Знае че също както икономиката, бизнесът идва на вълни. Следователно той се подготвя по време на плитката вода, за да посрещне вълната която ще дойде, да се възползва от вълната и да я яхне, да натрупа капитал от нея. В същото време, No.1 цел на работохолика е да бъде зает през цялото време, по всяко едно време. Той се заблуждава, че колкото е по-зает и колкото по-зает изглежда, толкова по-важен ще бъде. Веднага щом спре за кратко с производството, започва да се чувства несигурен. Всичко идва от това, че той не знае собствената си стойност на работа. 

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ