Лисица и таралеж в мениджмънта

Всеки, който управлява корпоративен екип, го прави чрез набор от лични качества, присъщи на две групи от хора - "Лисиците" и "Таралежите".

Така условно ги обозначава д-р Ролф Стром-Олсън - професор по хуманитарни науки в бизнес училището IE в Мадрид, Испания. Професорът разказа своя теория за разделянето на типовете мениджъри на "таралежи" и "лисици" по време на гостуване в София, с представяне на учебната институция. Стром-Олсън преподава с необичаен подход - той използва методологичния и аналитичен инструментариум на хуманитарните науки и го прилага в полето на мениджмънта. Идеен архитект е и преподавател на предмета "Критично мислене в мениджмънта" (Critical management thinking). Този предмет е сърцевина на MBA програмата на училището. Самото училище, от своя страна, се гордее с преподавателските си подходи, а кратката му визитка подчертава, че е в класации на най-добрите икономически университети на Европа на "Икономист" и "Файненшъл таймс".

В работата си, професор Стром-Олсън извежда цитат, открит на древногръцка плоча, с неизвестен автор. Цитатът е приписван на поета Архилох (680 - 645 г. пр. н. е.). На плочата е записана фразата "Лисицата знае много неща, но таралежът знае само едно важно нещо". Не е ясно какъв е поводът за изписване на тази фраза, но тя остава сред древногръцките завети в историята. Популяризира я есе от 1953 г. на британеца Исая Берлин. От думите за лисицата и таралежа, професор Стром-Олсън черпи вдъхновение и формулира два типа мениджъри според техния подход - лисици и таралежи. Той прилага фразата към съвременните разбирания за мениджмънта. Според професора, двата типа мениджъри, в настоящата икономика на знанието, се различават по следния начин: 

Лисиците са по-субективни в преценките си. Те са по-непредвидими. Мислят по-абстрактно. Чувстват се добре в обстановка на хаос. По-романтични са. При тях има доза несигурност. По-предприемчиви са на работното място. 

Таралежите се осланят на опита. Подхождат на базата на емпиричното. По-конкретни са. По-предвидими. Обективни. Нормативен тип хора са. Обичат реда. Държат се по-управленски, ръководят.

В дадена ситуация и компания, човек може да се прояви като принадлежащ към едната група - на лисиците, а в друга ситуация и фирма - към другата - на таралежите. Принадлежността към двете не бива да се абсолютизира, уточнява проф. Стром-Олсън. Според него открай време съществува такова разделение на подхода на управление, при това не само между хората в ролята им на мениджъри, но и между творците и работници от всички области и видове труд. Така например, според Стром-Олсън, някои от най-великите писатели в световната литература могат да се определят като "лисица" или "таралеж". Според него Шекспир принадлежи към групата на лисиците, защото е автор, много заинтересован от абстрактния, психологически свят на човека. Достоевски пък е част от таралежите, с присъщия за тази категория хора позитивизъм. Гьоте е "лисица", Данте - "таралеж". Аристотел е "лисица" - интересува се от емпиричния опит, докато Платон е по-скоро човек тип "таралеж". И т.н., и т.н.

В работата на съвременните компании, според професора, много неща са невъзможни за измерване в количествени показатели. Такива примери са добрата воля за сътрудничество и доброжелателството на служителите - част от човешкия капитал на фирмата, качеството на услугите, както и други нематериални активи. Те допринасят за конкурентното предимство. Мениджмънтът остава способност да разбереш работата на една сложна организация и да превърнеш тази работа в числа. Но не всичко, което може да бъде изброено, има значение, и не всичко, което има значение, може да бъде изброено. Ето защо, в днешната иформационна икономика, абстрактното мислене на лисицата е ценно. Абстрактното знание се сблъсква с конкретните умения, а сформирането на идеи и концепции - с имитацията и залагането на сигурното.

Всеки от двата подхода за мениджмънт има свои предимства. Определяща обаче е конкретната ситуация.