ЕЦБ е готова да намали лихвите заради заплахата от митата на Тръмп

Очаква се  в четвъртък Европейската централна банка(EЦБ) да намали лихвените проценти и да намекне за по-нататъшно облекчаване, докато ръководителите на банката, заедно с останалия свят, се опитват да преценят последиците от политиката на президента на САЩ Доналд Тръмп за растежа, съобщи POLITICO.

Очаква се  ЕЦБ да намали основния лихвен процент по депозитите с четвърт пункт до 2,75% в четвъртък, а някои членове на Управителния съвет сигнализираха, че искат да го намалят до 2% до юни. Но някои анализатори смятат, че подобни сигнали може да са нещо повече от уверение, че ЕЦБ ще бъде на разположение, за да подкрепи икономиката на еврозоната, ако САЩ наложат вносни мита на своите износители.

През декември инфлацията в еврозоната се завърна с нежелано завръщане и достигна 2,4% - най-високото ниво от юли насам. Политиците обаче са очаквали временно колебание и са посочили, че смятат основния сценарий на Банката за до голяма степен непроменен. Той предвижда инфлацията да достигне целта на ЕЦБ от 2% през тази година и се основава на предположенията, че Банката ще продължи да намалява депозитната си лихва постепенно до 2%.

Междувременно икономиката продължава да се задъхва, като през януари едва компенсира свиването в Германия и Франция с ръст в други части на блока.

„Тъй като прогнозите се изпълняват, има ясен аргумент за осъществяване на предвидените съкращения“, каза икономистът от JP Morgan Грег Фузеси.

От юни миналата година насам ЕЦБ понижи депозитната си лихва от рекордно високите 4% до 3% в момента. Независимо от ангажимента на ЕЦБ да „следва подход, зависещ от данните и от всяка среща поотделно“, няколко политици - включително влиятелният шеф на Френската централна банка Франсоа Вилерой дьо Гало - намекнаха миналата седмица, че са за последователни намаления, докато депозитната лихва достигне 2% през лятото.

Дългата сянка на митата

Заседанието на Управителния съвет ще бъде засенчено от надвисналата заплаха от американските мита. Те биха могли да засегнат икономиката на еврозоната по различни начини - като засегнат износителите от еврозоната или като накарат Европейската комисия да наложи свои собствени мита в отговор.

През уикенда Тръмп демонстрира готовността си да приложи такива мерки, за да принуди търговските партньори да отстъпят по други въпроси, като заплаши с 50-процентна такса върху износа на Колумбия, след като тя отказа да приеме самолет, депортиращ нелегални имигранти обратно в родината им. Колумбийското правителство веднага отстъпи и заплахата за мита беше отменена.

В понеделник Financial Times съобщи, че бъдещият министър на финансите Скот Бесент е предложил първоначално да се въведат мита върху целия внос в САЩ в размер на 2,5 %, които да се увеличават с подобна сума на месечна база, като това подлежи на преговори с търговските партньори на Вашингтон. Това не би достигнало най-лошия сценарий, с който Тръмп заплашваше преди изборите миналата година.

Председателят на ЕЦБ Кристин Лагард ще се срещне с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен тази вечер в Брюксел и макар че ЕЦБ заяви, че разговорът им няма да засегне заседанието на Управителния съвет тази седмица, заплахата от свързаните с търговията последици за икономиката е въпрос на обща загриженост от месеци.

Макар че анализаторите до голяма степен са съгласни, че намаляването на лихвите през тази седмица и през март е заковано, те предупредиха, че всякакви насоки след това може да са преждевременни предвид несигурността около икономическите перспективи. До април обаче ЕЦБ би трябвало поне да има много по-ясна представа за вида на митата, които Тръмп ще наложи на Европа, и дали те представляват значима заплаха за растежа или инфлацията.

ЕЦБ вече открито говори за преминаване към „неутрална“ политика, от рестриктивната, която провеждаше през последните три години. Да се определи обаче точно на какво ниво лихвените проценти са неутрални - нито стимулират, нито задържат икономиката - е по-скоро изкуство, отколкото наука. ЕЦБ смята, че то може да бъде между 1,75% и 2,5%.

Ръководителят на глобалния макроцентър на ING Карстен Бржески твърди, че достигането на горната граница на този диапазон може да накара ястребите да настояват за по-бавни движения след това. С приближаването на лихвените проценти към неутрална територия дебатът вероятно ще стане по-разгорещен. Ръководителят на Холандската централна банка Клаас Кнот предупреди миналата седмица да не се преминава в „стимулиращ режим“.
Аналогично, икономистът от Société Générale Анатоли Аненков заяви, че агресивните сигнали от страна на политиците миналата седмица може да са били опит за „предпазни насоки преди потенциално вредните търговски политики на САЩ“. Но ако икономиката се задържи, каза той, ЕЦБ може да се почувства „задължена да премине към тримесечни решения за лихвените проценти след март“.