AI модел взема самостоятелно решение и извършва кибератака над друга AI компания. Без човешки инструкции, без човешка намеса. Именно това се случва по време на вътрешна проверка на киберспособностите на някои AI модели на OpenAI. Един от тях излиза от контролираната среда и хаква Hugging Face. Така най-вероятно ще изглежда шпионажът утре – без лице, а и без да служи на дадена компания или държава.

Става все по-малко вероятно в следващите години да се появят емблематични имена в шпионската дейност като Ким Филби, Мата Хари, Клаус Фукс. Лицето на шпионажа се разтваря в политическо инженерство, „вътрешни“ хора, хакерски групи, подкопаващи доверието в институциите наративи и подмяна на реалността. Таза драматична промяна ни провокира да се спрем на темата на броя и да обърнем внимание в какво се изразява шпионажът днес.

Изказването на писателя Ювал Ноа Харари много добре обобщава заблудата на съвременния свят: „Информацията не е истина. По-голямата част от информацията не е истина. Истината е много рядък и скъп вид информация“.

Шпионажът такъв, какъвто го познаваме, има за цел да достигне до истината, а шпионажът, който през последните години се впива все по-надълбоко в днешното общество, действа чрез създаването на много шум, който да прави тази истина трудно различима.

В ера на ускорена технологична надпревара границата между държавния и корпоративния шпионаж става все по-трудна за определяне. Разработките на корпорациите в един глобален свят повече от всякога се превръщат в лост на политически лост за влияние. А какви ли ще са последиците, ако в шпионската игра се включи и друг независим играч – изкуственият интелект?

Таня Кръстева,

главен редактор