4 варианта еврото да се провали

Еврото няма да загине за нощ, но изглежда все по-малко вероятно единната валута на ЕС да оцелее в настоящата си форма. Европейските държави и международните финансови институции настояват, че очакват Еврозоната да остане цяла, но вече подготвят бъдещи планове за някакъв вид подсигуряване. ЕЦБ например наскоро изиска от гръцките кредитополучатели да се съгласят на механизъм за връщане на заемите, ако Гърция напусне Еврозоната.

Това коментират авторите на американското сп. „Тайм“. В популярен материал, препоръчан от британските им колеги от "Дейли Мейл" като един от най-интересните текстове в мрежата в последните седмици, те предлагат 4 сценарии на възможен провал на еврото:

Вариант 1: Франция и останалите държави убеждават Германия да се съгласи на политики, насочени към растежа. Германия бе най-големият защитник на преструктурирането и строгата бюджетна дисциплина, като ключ към разрешаването на финансовите проблеми на Европа. Но, един по един, германските икономически съюзници се впускат в политическа съпротива на тези политики. Колапсът на холандското правителство направи трудно за Холандия да постигне бюджетните си цели. Във Франция социалистът Франсоа Оланд призова към повече политики в полза на растежа. Балансът в Европа се променя и Германия може да няма избор, освен да се съгласи с повече харчене на държавни средства. И повече заеми, вземани от националните правителства.

Изгледи за този вариант, според авторите: Най-вероятно някои политики в полза на растежа ще бъдат приспособени, но те само ще отложат намирането на изход от кризата в Еврозоната.

Вариант 2: Бюджетните икономии тласкат Европа в рецесия. Германия може да продължи да рекламира важността на икономическите ограничения. Проблемът обаче е, че в момента има няколко европейски държави в икономически спад, включително Испания, които официално навлязоха в рецесия в началото на този месец. В дългосрочен план финансово затруднените държави имат нужда да намалят разходите си, да повишат данъците, да свият разходите си за труд и да намалят заемането на средства.

Степен на вероятност: Възможно е да настъпи широкоразпространена рецесия в Европа, която да достигне и САЩ, както и да се увеличи рискът от просрочване на държавните задължения по кредитите. Това може да бъде най-обезопокояващия сценарий, комбиниран със забавяне на икономиките и големи шокове на международната банкова система.

Вариант 3: Най-слабите държави биват изтласквани от Еврозоната една по една. Ако ситуацията продължава да се развива по настоящия курс, най-слабите държави в Еврозоната ще трябва да предложат все по-големи лихви при продажбата на държавните си облигации и накрая просто вече няма да могат да си позволят да стоят в зоната на еврото. Гърция вероятно би била първата, принудена да я няпсне. Това би подхранило спекулациите в тази насока за Португалия, Испания и дори Италия.

Шансове да се случи: Малко вероятно, според сп. „Тайм“. Ако все пак се случи, страните, които ще напуснат Еврозоната, ще преминат през поредица от сериозни сътресения на основните банки, които държат дълга им. Въпреки това е възможно да се възстановят. Арежнтина например обвърза валутата си с долара в ранните 90 години на 20 век, след като премина през голяма рецесия. През 2003 г. обаче икономиката й процъфтяваше отново.

Вариант 4: Еврозоната се разделя на два района с отделни валути. Най-рационалната ситуция, според американските автори! Но най-малко вероятна, поради политически причини. Иначе идеята е Германия и политическите й съюзници като Холандия да напуснат еврозоната и да създадат своя собствена валута. Еврото същевременно остава валута на южните европейски държави и може да бъде намалявана стойността му, което снижава напрежението между тях.

„Най-лошите политики са най-екстремните: да не се прави нищо или да бъдат сурови и наказателни. Най-добре би било да се направи опит да се измери икономическия растеж, докато се възпират страните, задлъжняли твърде много, да трупат прекалено много към заетото от тях. Най-реалистичната цел в този момент може да бъде просто да се избягва правенето на нещата по-лоши и да се опитва да се намалят пораженията“, смята „Тайм“.