Кой плаща сметката за микропластмасата?

Микропластмасата е един от най-подценяваните, но и най-персистентни замърсители на съвремието ни. Макар вече да е открита дори в човешки тъкани, реалният риск за здравето и природата остава слабо изучен, а общественото съзнание – критично ниско. В интервю на Димитър Филипов, съосновател на "Аквалид" за „Мениджър Нюз“ обсъждаме не само научните трудности при оценката на проблема, но и възможните технологични и поведенчески решения, които могат да ограничат натрупването на микропластмаси в околната среда.

Димитър Филипов е участник в 16-ия зелен и енергиен форум, организиран от списание „Мениджър“. Събитието ще се проведе на 15 май. Достъпът е свободен след регистрация тук. 

Какъв е реалният риск, който микропластмасата представлява за природата и човешкото здраве, и смятате ли, че обществото осъзнава сериозността на проблема?

Оценката на реалните рискове е силно затруднена от липсата на адекватни методи за определяне на количествените и качествени параметри на това коварно замърсяване в различни среди и особено в човешки тъкани и течности. Със сигурност може да се твърди, че микропластмасите са вече буквално навсякъде в природата и за съжаление в човешкото тяло, като има достоверни данни за това, че живите организми в т.ч. и ние хората сме подложени на постоянното им въздействие поне през последните 50 години.

Въпреки трудностите пред масовото изследване на потенциалните заплахи за здравето, редица научни публикации в реномирани издания през последните годни посочват микропластмасите като потенциална причина за различни видове ракови образувания, хормонални смущения и много други здравни рискове. За съжаление обществената осведоменост (не само у нас) е на много ниско ниво, като това е обективно следствие от редица трудности, които стоят пред масовите изследвания на параметрите на това твърде специфично замърсяване, мащабите и най-вече неговата динамиката в различни среди.

Възможно ли е технологиите за улавяне на микропластмаса да се приложат ефективно в мащаб, като например в пречиствателни станции и реки, и каква подкрепа от регулации или политики би ускорила този процес?

Тук трябва да различим подходите за улавяне на микропластмасите (най-вече във водни среди). Принципно всички познати и масово прилагани методи за отделяне на различни твърди фази във водни среди, прилагани в съвременните пречиствателни инсталации ефективно работят и за микропластмасите, но те просто oстават натрупани заедно с редици други частици в общата маса и всяка форма на последващо третиране на тези утайки отново ги връща в природата, но на други локации. Селективното улавяне и отделяне САМО на микропластмасата отделно от другите твърди фази под формата на микрочастици изисква активна химическа обработка на огромни водни обеми, което е изключително скъпо, бавно и все още твърде неефективно.

Регулациите не са в състояние да решат проблемите свързани с това замърсяване, но те могат да изиграят много важна дисциплинираща роля ако са добре обмислени и оразмерени, което е възможно само при много добро познаване на всички аспекти на процесите свързани с възникване, разпространение, деградация и натрупване в различните среди на миро и особено нано-пластмасови частици от различни полимерни субстанции. В обобщение може да се твърди, че значимо, измеримо намаляване на натрупването на микропластмаси в природата може да бъде постигнато най-вече чрез драстично редуциране на използването на пластмасови продукти и опаковки особено (но не само) от FMCG индустриите.

Каква е ролята на индивидуалните навици в борбата с микропластмасовото замърсяване и как бихте описали света след 10 години, ако променим поведението си още днес?

Пластмасите притежават уникални свойства, което ги прави незаменим материал в редица важни за ежедневието дейности и проблемите свързани с микропластмасите не бива да бъдат ползвани като основание за негативно отношение към тях. Тук е много важно да се разбере, че основната причина за неразумното масово използване на тези субстанции не е по вина на обикновените хора и техните навици, а е изцяло съсредоточена в липсата на елементарно разбиране от страна на различните индустрии, които в течение на десетилетия превърнаха пластмасата в евтин, универсален опаковъчен материал за всякакви видове стоки.

Достатъчно е да се огледаме около нас дори за миг, за да видим, че практически почти всички продукти които ползваме в ежедневието са опаковани в някаква пластмаса без това да е наистина продиктувано от неотложната необходимост за използването на именно тези субстанции. Интелигентното налагане на разумни политики и регулации насочени към по-рационална употреба на пластмасите в ежедневието (там където без тях наистина не може) би могло да стане основата за устойчиво забавяне на нарастващите темпове на това замърсяване през следващите 10 години.

***
Генерални партньори: Данон, Photomate. 

Основни партньори: Shell България, Aurubis, Philip Morris Bulgaria, Kaufland, Power Partner Solutions.

С подкрепата на: Sunotec, Renewable Energy Insurance Broker.

Институционални партньори: Българска стопанска камара, Институтът за енергиен мениджмънт (ЕMI)

Медийни партньори: bTV Media Group , BNT, Dir.bg