Бизнесът под натиска на регулациите

Готови ли са държавата и транспортно-логистичният сектор за eFTI регламента? Кога ще имаме електронни товарителници? Какво ще бъде отражението на новите регламенти и изисквания (Import Control System2, CBAM, LDR, EUDR) върху транспортно-логистичния сектор и потребителите? Как да се предпазим от киберпрестъпления и измами в логистиката? Това бяха въпросите, които бяха засегнати по време на четвъртия панел "Под натиска на регулациите" на 2-рия годишен форум за транспорт, логистика и спедиция, който списание "Мениджър" организира. Модератор на панела беше доц. д-р Момчил Антов, директор, "Национално сдружение на българските спедитори". 

 През юли 2027 г. всички документи в транспорта ще трябва да са електронни, заяви Явор Пантелеев, изпълнителен директор, "Ойрошпед груп". 

eFTI регламентът представлява трансформиращо преминаване от документация на хартиен носител към стандартизиран електронен обмен на данни във всички видове транспорт.

"2026 година се смята за транзитна година, през която трябва да тече тестова фаза. През юли 2027 г. всички документи в транспорта ще трябва да са електронни, да има възможност контролните органи да ги получават по електронен път и хората от бизнеса да ги разменят по същия начин. В практически план това означава, че ако едно превозно средство бъде спряно на пътя, шофьорът ще трябва да предостави един QR код и по него контролният орган ще трябва да се ориентира както превозва това превозно средство, естеството на товара, както и откъде пътува и коя е крайната дестинация на стоката", обясни Явор Пантелеев. 

Попитан дали споделянето на информация пред превозвача за клиента, заложено в регламент, ще създаде рискове, Явор Пантелеев сподели, че това ще е проблем за спедиторите и участниците в търговската верига, които работят с ексел. 

"През следващата година всички ние трябва да си приготвим софтуерите за дигитализацията и обмена на информация в електронна среда. Ние и в момента при проверка на контролни органи разкриваме тези данни. Ако има злонамерено отношение, ти и в момента можеш да се снабдиш с тези данни като проверяващ", посочи Панталеев. 

Той направи аналог със системата за ДДС в Германия, където се подават само обороти с определен ДДС номер без да се разкриват тайни на кого си издал фактура. Не виждам никаква опасност в тази посока. А основната трудност, която задържа пускането в дейност на електроннната товарителница, посочи той, че това е желанието тя да бъде въведена. 

Според него трябва да се направят законодателни промени, като една от тях е дигиталният портфейс да замести квалифицирания електронен подпис чрез използване на биометрични данни, например отмобилно устройство. 

"В автомобилния транспорт не съществува възможност за електронни товарителници. Във въздушния транспорт над 60% от товарителниците са електронни. ЖП транспортът е възможно да пътува с електронен СИМ", каза Явор Пантелеев. 

Явор Пантелеев, изпълнителен директор, "Ойрошпед груп". Снимка: Христо Христов 

Какво ще бъде отражението на новите регламенти и изисквания (Import Control System2, CBAM, LDR, EUDR) върху транспортно-логистичния сектор и потребителите?

Това са регламенти, които ще се отразят негативно на транспортно-логистичния сектор, прогнозира инж. Цветан Янакиев, ръководител, „Клъстер Зелен Транспорт“ – Пловдив. 

CBAM е механизъм за контрол на вредните емисии по границите. Обхваща стоките цимент, желязо, стомана, алуминии, електричество и водород. Това е мито, което изравнява условията на производителите в ЕС, които са под обхвата на системата за търговия с емисии и производителите извън Европейския съюз. Тук вносителите трябва да си заплатят CBAM сертификати и допълнително да си заплащат и годишните мита. 

За щастие, в началото на септември месец беше приет един пакет омнибус, който позволява до 50 тона на годишна база да бъдат внесени без да попадат в обхвата на този регламент. 

LDR регламента (правилото за по-малко мито) е свързан с обезлесяването. Той обхваща стоките като кафе, соя, какао, палмово масло, дървесина, говеждо и каучик. Днес получихме информация, че той се отлага до началото на 2027 година.  По този регламент трябва търговеца или производителя да докаже, че тези стоки не са  произведени в цеми, които са обезлесени след 31 декември 2020 година. Този регламент отново ще се отрази негативно върху транспортно-логистичния сектор поради грешни или непълни данни, освен това може да се блокират складови помещения, и в най-лошия случай да се скъса веригата на достовките, посочи Янакиев. 

Регламентът Import Control System2 се отнася за куриерските и въздушните пратки. България беше една от малкото страни, освен Естония, която е била готова за приемането на този регламент. Тази система е подаване на обобщена декламация от превозвача в системата на Агенция "Митници" - в това число тарифи, кодове, продавач, превозвач, получател, да се изпратят транспортни документи и това да се изпълни в срок. 

Запитан къде са трудностите за спедиторския сектор, Янакиев посочи, че това са данните, които трябва да се съберат и да се администрират в системата в точен срок. Той прогнозира, че това ще повиши разходите за труд. 

инж. Цветан Янакиев, ръководител, „Клъстер Зелен Транспорт“ – Пловдив. Снимка: Христо Христов

Как да се предпазим от киберпрестъпления и измами в логистиката?

Липсата на контрол върху уязвимостите, слабостите и рисковете на нашата собствена организация води до голяма част от кибератаките, които се случват - хакват се софтуер, хардуер, ERP или CRM платформата, както и всякакъв вид софтуер, който ние като собственицина бизнес и доставчици на услуги ползваме в нашата дейност. Много често това става чрез фишинг - например чрез изпратен злонамерен файл с изпълним код, обясни Красимир Коцев, основател и изпълнителен директор, SoCyberv. 

По думите му, може да има слабост или уязвимост на софтуера, за която ние не знаем, независимо дали став въпрос за слабост в операционната система, комуникационното оборудване на жп транспорта или авиоиндустрията. 

"Докато има изискване на европейско ниво, трябва да отговаряме на няколко основни направления в сигурността, за да осигурим сигурността на нашите потребители, клиенти, служители, партньори. Стандартът казва, че ние трябва да управляваме риска - тоест да познаваме активите си и да знаем къде се съхранява най-критичната информация, трябва да имаме управление на инцидентите, софтуер, който да засича атаките в реално време и този софтуер да ни уведомява за това", обясни Коцев. 

Той даде практически съвети как компаниите да опазят фирмената информация. Към собствениците на бизнес - да внедрят общи контроли за сигурност на системите на своите служители. "Контролът трябва да е при вас. Не трябва потребителят да може да инсталира какъвто и да е било софтуер самостоятелно в системата, да си сваля и конфигурира сам приложения. Трябва да обучим хората за киберхигиена, за базовите правила за сигурност, как да разпознаят фишинг имейл", добави Коцев.

Красимир Коцев, основател и изпълнителен директор, SoCyberv. Снимка: Христо Христов 

*****

Генерален партньор: Vasil Levski Sofia Airport

С подкрепата на: Stamh, IBCS Bulgaria

Институционални партньори: БСК, НСБС, Германо-Българска индустриално-търговска камара, Френско-българска търговска и индустриална камара, Конфиндустрия България, Клъстер „Зелен транспорт“, Българска асоциация по логистика, Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП)

Медийни партньори: БНТ, BTV, Dir.bg