Регионален хъб и икономически растеж: Ползите от Терминал 3 на летище „Васил Левски“

Какви ще бъдат ползите за България от Терминал 3 на летище „Васил Левски“ и има ли потенциал София да се превърне в регионален транспортен хъб? Тези теми бяха в центъра на панела „Терминал 3: Ефектите за България“ от 2-рия годишен Форум за транспорт, логистика и спедиция, организиран от списание „Мениджър“.

„По време на пандемията имаше недостиг на пътници. През следващите години те се завърнаха, но имаше недостиг на самолети. Сега те отново започват да се връщат и компаниите работят по разработването им. Наближаваме ли точката, при която ще има недостиг на летища?“ Този въпрос постави Иван Нончев, главен редактор на "Мениджър News", който беше модератор на първият панел.

„Една от стратегическите ползи от проекта е точно това, което ми задавате като въпрос. През последните 4-5 годни авиокомпаниите в Европа купуват самолети и търсят капацитет на земя. Летищата, които се разрастват, ще бъдат печеливши. В момента няма много летища, които сега да правят такива амбициозни проекти, които да са готови за 4-5 години, и да имат капацитет да поемат трафика, който идва. Това е голямо стратегическо предимство за България“, заяви Хесус Кабайеро, главен изпълнителен директор и председател на УС, "СОФ Кънект"

Той подчерта, че основната стратегия на този проект е създаването на първото 5-звездно летище в тази част на Европа.

Хесус Кабайеро / Снимка: Христо Христов

„Този дизайн има за цел да предлагане на най-добро преживяване на пътниците и създаване на регионален хъб. Видяхте, че сме вече сме съчетали съществуващия Терминал 2 заедно с Терминал 3. Те ще работят като един терминал, което означава, че Терминал 3 ще увеличи повече от два пъти капацитета. Това ще ни даде капацитет, който да поддържа пътникопоток от над 20 млн. пътници годишно“, обясни Кабайеро.

По думите му столичното летище е портата, през която влизат посетителите в България и то представлява първото им впечатление за страната. По тази причина то трябва да носи чувството, че си в България. „Това е отразено в дизайна, вдъхновен от българското. Всеки пътник, който дойде, ще каца на Терминал 3 и това е първата му среща с българското“.

Кабайеро обясни, че проектът предвижда пътникът да може да излезе от изхода и да на улицата за 5 минути.

„Всичко ще бъде на 5 минути пеша. Това амбициозна цел и така ще улесним нашите пътници за свързващите полети“, каза той.

Кабайеро посочи, че ще има 34 изхода, осигуряващи капацитета от 20 млн. пътници. Половината ще бъдат в новия Терминал 3, който ще разполага с най-съвременни дигитални решения.

„Искаме да сме 5-звездни, с най-високото качество в нашата индустрия. Ще положим усилия да разберем какъв ще бъде профила на пътниците – семейно ли ще пътуват или за бизнес. Ще се погрижим семействата да се чувстват добре, фокусирайки се върху детски кътове и такива за домашни любимци. Нашите бизнес клиенти също ще имат бърза VIP писта“, подчерта той.

Той добави, че се инсталира нова система за обработка на багажите, за да се увеличи капацитета, като се очаква да могат да бъдат обработвани до 2500 багажа на час.

„Ще въведем и нови технологии, които ще позволяват на пътниците сами да се чекират. Разбира се, ще има и агенти на съответните авиолинии, но пътникът ще има повече самостоятелност. Проверката за сигурност ще бъде на Терминал 3. Сваляте багажа на Терминал 2 и отивате на Терминал 3, където е чекпойна за сигурност“, заяви Кабайеро.

„Всичко това ще бъде с най-доброто ниво, за да постигнем този 5-звезден стандарт. Ще има и хубави тераси с поглед към пистите и гледка към Витоша Новият терминал ще бъде с фокус върху природата – ще строим въглеродно неутрално, за да постигнем целта до 2036 да бъдем напълно неутрални“, добави той.

Кабайеро очаква разрешителното за строеж да бъде получено до април 2026 г., последвано от първа копка и начало на строителните работи в периода април-май. „Надяваме се до април 2031 да отворим терминала, както и да затворим Терминал 1. Ще направим и основен ремонт на Терминал 2, така че те да работят като един“, поясни той.

След това модераторът Иван Нончев обърна внимание на връзката между авиационната инфраструктура и икономическото развитие, като постави на фокус нуждата от устойчиви инвестиции в транспортна инфраструктура и логистика.

„Авиацията очевидно е растящ сектор – има повече самолети и летища. Тя е и голям двигател за икономическото развитие както в България, така и за целия регион. Като международна финансова институция искаме да има постоянно развитие в региона и свързаност със съседните държави. Виждаме, че авиацията е ключов компонент в тази система“, коментира Мануела Несъл, ръководител за България, Европейска банка за възстановяване и развитие.

Тя отбеляза, че летището подкрепя не е само за туристи, като то носи ползи и за търговията със стоки и позволява навременни доставки.

„Летището има много ползи да вкара инвестиции в държавата. Макар че работим виртуално и имаме онлайн срещи, реалните бизнес връзки са важни и нужни. София е страхотен хъб за бизнес събития за целия регион. Нужно е да се вкарат хора в България за да видят държавата и да донесат повече инвестиции“, подчерта тя.

Несъл обърна внимание и на друг фактор, който върху който се фокусират от международните финансови институции – авиацията като цяло е голям емитор на парникови газове.

Мануела Несъл / Снимка: Христо Христов

„Ние искаме летищата да станат по-устойчиви и зелени, за да намалят парниковите емисии. Това, което виждаме, когато в тези проекти е включен частния сектор, е, че амбициите летищата да бъдат по-зелени се управляват по по-добър начин. Затова сме фокусирани върху подкрепата на летищата при бъдещите инвестиции“, обясни тя.

„Също така искаме да помогнем на правителствата да извлекат най-доброто от своята инфраструктура. В Европейска банка за възстановяване и развитие сме много ангажирани да помогнем на правителствата да инвестират в инфраструктура и да изградят инфраструктурата на бъдещето. Тъй като правителствата са ограничени по начина, по който могат да инвестират, ние подкрепяме публично-частните партньорства“, добави Несъл.

Тя отбеляза, че държавните бюджети са много ограничени и нещо, което е много важно за тази концесия е, че партньорството беше договорено по време на пандемията, когато аваицията бе в много трудна ситуация.

„Никой не летеше броят на пътниците беше нисък. Така че подкрепата на международните финансови институции към правителството, за да се придържа към плана да изпълни това публично-частно партньорство, да имат прозрачен партньор и да имат много ангажиран концесионер, беше важна за това проектът да бъде осъществен“, посочи Несъл.

„Отдадеността на концесионера беше много важна за имплементирането на инвестициите, които вече са направени, както и да се положи основата за бъдещите развития“, добави тя.

След това в панела се включи Майкъл Стантън-Гедис, директор по икономическите въпроси и конкуренцията, Международен съвет на летищата.

„Тази концесия е един от добрите примери в последно време. Искам да говоря малко за това какво виждаме като ползи от летищата. Значението на разширяването на терминалите в България и цяла Европа не опира само до работни места и стъклото и бетонът, използвани в проекта. Важно е да се отбележи мултиплициращия ефект за икономиката на държавите“, каза той.

По думите му, когато се говори за икономическия принос на летищата има няколко основни категории

„Най-видимата категория и това, за което често си мислим най-често, са директните работни места и печалбите от летището и бизнесите, свързани с него. В същото време има поддържащи индустрии, които дават материали – това е индиректен принос. След това има странично въздействие – хората, които харчат парите, спечелени от летището в собствените си общности. Най-широката категория е т. нар. каталитичното въздействие – отражението на икономическата реалност, при което летищата привличат инвестиции, дават възможност за осъществяване на търговия и подпомагат индустриите“, обясни Стантън-Гедис.

Той заяви, че през последното десетилетие софийското летище се е представяло по-добре от средностатистическото европейско летище. По думите му този растеж помага на растежа на българската икономика и на тази на столицата.

Стантън-Гедис отбеляза, че в Европа всяко увеличение с10% на свързаността е свързано с 0,5% растеж на брутния вътрешен продукт на глава на населението.

Майкъл Стантън-Гедис на екрана / Снимка: Христо Христов

„Ситуацията в страните в Европа е различна. Има държави, които много подкрепят регулаторно този растеж, като това позволява частните заинтересовани страни да подсигурят нужния капацитет, когато е необходим. Ако това не се случи, харченето на капитал пада под нужните нива и ние не можем да отговорим на търсенето. Тогава се усещат въздействия в цялата икономика“, обясни той.

„Отвъд икономическата квантификация трябва да разберем, че летищата имат по-големи социално-икономически ползи. В Европа те отговарят за повече от 4% от БВП и 14 млн. работни места в цяла Европа. Те повишават свързаността и подобряват живота на хората. Колкото по-добре свързани са летищата, толкова по-ниска е бедността, образованието става по-добро, научно-развойната дейност се подобрява, половото равенство се повишава. С новите терминали и подобряването на стари, това е повече от проста инвестиция в инфраструктурата – това е свързано с цялостното икономическо развитие на страната“, коментира Стантън-Гедис.

Модераторът обърна внимание на това, че България от стотици години е имала потенциала да стане регионален хъб за транспорта, но след като е част от Шенген и с предстоящото влизане в еврозоната вече може наистина да реализира този потенциал. „Как трябва да изглеждат инвестиционните приоритети на България, за да може да се възползваме от това чудесно логистично положение и как бизнесът тук може да постигне максимални цели и да реализира стратегиите си?“, попита Иван Нончев.

На въпросът отговори Владимир Михайловски, представител на Международната финансова коропорация в България, част от Групата на Световната банка.

„На въпроса как инвестиционните стратегии трябва да бъдат насочени и как трябва да изглеждат. Бих искал да се върна на концесията на софийското летище. Бяха част от екипа, който подготвяше тази концесия от самото начало. Участвах и наблюдавах целия процес – не беше лесно. Въпреки че днес няма представител на правителството, бих искал да им благодаря и да кажа положителни неща, за това как подходиха. Концесията на Летище София беше първото стратегическо публично-частно партньорство, което държавните власти решиха да изпълнят. Начинът, по който го направиха и ангажираността и ресурсите, което правителството отдели, се отплатиха много добре“, каза той.

„Това, което не е видимо сега но е важно, е фактът, че тази концесия и успехът на този проект поставя софийското летището и София като град като важна точка на картата за транспортните взаимоотношения“, добави той.

Владимир Михайловски / Снимка: Христо Христов

По думите му това подобрява репутацията на България като място, където има добре структурирана и прозрачна система за публично-частни партньорства. Това включва техническа оценка, правна оценка, финансова оценка и структуриране на тръжните процедури по начин, така че най-известните и важни инвеститори да проявяват интереси, а най-консервативните и взискателни финансови институции са склонни да поемат риск за тези трансакции.

„Това поставя основните на много повече стратегически решения за публично-частни партньорства. Има значителни проекти за публично-частни в транспортната инфраструктура и съм оптимист, че тези проекти ще постигнат успех и ще има повече инвестиции в тази област“, добави той.

По отношение на това как трябва да се развива ситуацията извън авиацията, Михайловски отбеляза, че от голямо стратегическо значение е изграждането на силна железопътна мрежа.

„България има доста добре развита мрежа за железопътен транспорт и е в процес да увеличи качеството на инфраструктурата. Той е доста бавен, но върви. Имам усещането, че има оптимизъм сред частния сектор, защото той инвестира. Има частни железопътни оператори за товарните превози. Скоро вероятно ще има и за пътнически операции. Това означава, че има очакване, че България ще подобри транспортната инфраструктура. Доказателство за това е, че финансовите институции, включително международните, подкрепят такива инвестиции от частния сектор“, коментира той.

Според него, за да има устойчивост във всичко това и процесът да бъде нисковъглероден, трябва да се инвестира в изчистването на всички транспортни средства – да станат по-зелени, с ниска енергийна интензивност и нисковъглеродни. „Вероятно тук държавата трябва да се замисли за предоставяне на по-добри условия на частния сектор“.

„Това е начинът, по който България може да запази своята конкурентоспособност. Ще трябва да положим всички усилия, за да се възползваме от конкурентоспособността, която имаме в момента. Макро ситуацията в България в момента изглежда по-добре от тази в нашите съседи. Влизането в еврозоната ще направи България още по-привлекателна и рискът ще бъде намален. В нашия регион и в областта на транспорта, логистиката и спедицията, нашата държава изглежда като атрактивно място“, заключи Михайловски.

След това модераторът зададе попита как софийското летище може да генерира работни места и да донесе тези директни и индиректни ползи в различните индустрии.

„По време на пандемията имаше липса на пътници, а след това на самолети. В момента липсва капацитет на летищата. Това ,което виждаме сега, е че има много големи проекти в Европа за разширяване на капацитета, който е много необходим“, коментира Пабло Ескутия, партньор и ръководител на дигиталния отдел, Kearney.

„Преди няколко дни говорихме за разширения в Испания и Великобритания – най-големите пазари. Те обявиха много големи проекти за разширяване. Летище „Хийтроу“ има планове. Това ще въздейства върху всички пазари в Европа. С този проект София има възможността да бъде от първите, възползвали се от този предстоящ растеж“, добави той.

Ескутия подчерта, че летище „Васил Левски“ е на преломна точка и Терминал 3 ще бъде много важен етап в неговото развитие.

„Сега през 2025 г. очакваме 8 млн. пътници и емисии от 6 млрд. тона с два несвързани терминала, както е в момента. Летището е напът да стане 4-звездно. През 2031, когато се осъществи проектът, капацитетът ще се увеличи с 11 млн. пътника до 20 млн. Емисиите ще бъдат намалени почти на половина. Терминалите ще оперират по свързан начин и така ще имаме 5-звездно летище“, обясни той.

Пабло Ескутия / Снимка: Христо Христов

По думите му има няколко важни точки, който трябва да се подчертаят. На първо място е подобрената конкурентоспособност на София и България. На второ е подобрената свързаност, което е катализатор за растеж. Този растеж ще донесе нови работни места и ще допринесе към БВП на държавата.

„Ако погледнете регионалните летища със размер, сравним с този на летището в София има два фактора, които са важни за конкурентоспособността. Един е какви са летищните такси. Знаете, авиолиниите избират места, където цените са по-добри. Това е много важно за тях. В момента София има най-ниските летищни такси в региона. Понякога са почти наполовина на другите летища. Друг фактор е капацитетът, до който имат достъп авиолиниите. Какъв е капацитетът да растат, което означава потенциалният капацитет разделен на населението на държавата – колко пъти летището може да пренесе населението на страната. При Терминал 3 този капацитет е три пъти по-голям от населението на държавата. Ще има достатъчно място за растеж и свързване на всички авиолинии със София“, обясни той.

*****

Генерален партньор: Vasil Levski Sofia Airport

С подкрепата на: Stamh, IBCS Bulgaria

Институционални партньори: БСК, НСБС, Германо-Българска индустриално-търговска камара, Френско-българска търговска и индустриална камара, Конфиндустрия България, Клъстер „Зелен транспорт“, Българска асоциация по логистика, Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП)