Има ли недостиг на служители у нас и как този проблем може да бъде разрешен?

Икономиката ни се радва на много ниска безработица, но в същото време българската стопанска камера изчислява недостиг на 250 хил. служители и работници, като голяма част са свързани със сектора на транспорт и логистика. На какво се дължи този хроничен недостиг на кадри и има ли някакви скрити фактори, които допринасят за него? Този въпрос постави Венцислав Савов, Редактор "Специални проекти", списание "Мениджър", който бе модератор на „Fireside chat: Недостиг в системата“, част от 2-рия годишен Форум за транспорт, логистика и спедиция, организиран от списание „Мениджър“.

„Това се дължи основно на два фактора. Единият фактор е, че постепенно достигаме развитите икономики. Ако погледнем кой роботи там, това са основно имигрантите. Вървейки по този път трябва да знаем какво ни очаква и как можем да си запълним работните места. Другото нещо са технологиите, които навлизат в нашия живот и дават нови възможности. По време на пандемията доста от тях бяха тествани. Оказа се, че много от хората, особено младите, може да си докарат някакъв доход от вкъщи и това ги устройва. Тъй като нашата икономика се развива все повече, нормално е да има недостиг“, коментира Христо Христов, Основател и Изпълнителен директор, Discordia.

Христо Христов

По думите му едното от решенията е свързано с работници от трети страни, а другото е да се използват технологиите, за да се поддържа някаква ефективност.

„Цената на нещо, което е дефицитно се вдига непрекъснато, без да е нужно то да вдига своите качества. Тези две неща са съвсем логични и нормални“, добави той.

На въпрос дали проблема с недостига ще се влошава, Георги Първанов, член на Управителния съвет, "Българска асоциация за управление на хора", заяви, че се наблюдава рекорден внос на рекорден внос на хора от трети страни и рекордно връщане на българи от чужбина.

„Картината на пазара на труда е доста объркана. Очакванията ми са, че вървим към баланс. В LinkedIn всеки трети е отворен за работа. Сигурно всички работодатели виждат много повече CV-та. Ние имаме рекорд от 30 CV-та на ден на българи от чужбина. Вървим към пазар, който през последните 10 години бе изцяло доминиран от кандидатите към малко по-балансиран такъв. Що се отнася до сектора логистика и транспорт, очаквам да има дисбаланс поне следващите 2-3 години“, каза той.

Христов отбеляза, че ако нашата икономика продължи да се развива, българите от чужбина ще продължат да се връщат, а хора от трети страни ще търсят работа у нас.

„След като толкова години няма положително решение на демографския фактор, едва ли ще намерим такова за няколко години. Бидейки в ЕС трябва да сме наясно, че това ни очаква. Хубаво е да оказваме  въздействие върху държавната администрация, за да може тя да разхлабва този режим, защото той е отчайващ. Знам какво коства един чужд работник да получи всички разрешения“, каза Христов.

Първанов коментира, че България има доста негъвкаво законодателство за временната гъвкава заетост.

„Процесът в сравнение с другите страни от Източна Европа е бавен. Внос, който отнема 6-9 месеца, гарантира загуба на кандидати, време и средства Компаниите в бранша трябва да поработят и по еmployer branding – колко са те привлекателни като работодател. На пазара се знае, че шофьорите взимат добри пари, но не са наясно с другите условия. Въпросът е как да се привлекат най-младите. Мята информация е, че средната възраст на шофьорите мина 50 години, което означава, че скоро ще има смяна на поколенията. Това е посоката, в която трябва да се работи“, посочи той.

Георги Първанов

Христо Христов заяви, че в някои държави в Източна Европа процесът е много бърз и предвидим – в рамките на 3 до 4 седмици. В България обаче това отнема най-малко 5 до 6 месеца.

„Има много пречки – като започнем още от консулски служби в държавите, от където идват. Тези бъдещи наши потенциални шофьори чакат по месец, два и дори три, за да дойдат в България и да стартираме цялата процедура. След това има някои неща, които са изключително остарели с много служби и ведомства, които са преплетени. В същото време имаме изисквания от гледан точка на Шенген, МВР и ДАНС за проверка на тези хора“, обясни той.

Според него сега държава показва желание и като че ли разбира проблема, но в един момент това става толкова сложно, че очакванията са нещата да не бъдат довършени.

„Имаме и квота, която ни ограничава. В момента имаме над 100 шофьора с чужда националност. Чакат на опашка още 300. Аз не мога да назнача повече, ако ограничението от 20% квота не бъде вдигнато. Имаме уверенията, че има положително становище като цяло и че е обсъждано със синдикати. Като решение обаче все още го нямаме. Имаме желаещи от много държави, но не сеем да ги приемаме, защото не можем да ги назначим“, добави Христов.

На въпрос дали повишаване на възнагражденията е неизбежно, Георги Първанов отбеляза, че за последните 4-5 години ръстът на минималната заплата е 100%.

„Ние сме в много тънък баланс и като работодатели, опитвайки се да задържим хората. Натискът е много голям. До момента ръстът на заплатите е от порядъка на 12-13%. Вероятно ще има още по-голяма инфлация в края на годината или началото на следващата. Това, което ме притеснява, е една вълна от 10-15 хил. човека в ниския сегмент, които се оглеждат да напуснат страната. Трябва да търсим баланса. Ясно е, че заплатите ще вървят нагоре. Много имаме да наваксваме и го правим бързо“, коментира той.

Той обърна внимание и на това, че все повече компании приеха допълнителни форми на мотивация – ваучери за храна, допълнително здравно осигуряване, фитнес и тн.

По отношение на автоматизацията, дигитализация и роботизацията, Христо Христов каза, че в момента неговата компания използва роботи за увеличение на производителността.

„Така и ще вървят нещата, след като имаме дефицит на хора. Заплатите се увеличават и това е хубаво за вътрешното потребление, но се губи конкурентоспособност“, каза той, като добави, че без роботите бизнесът няма да съхранява добра конкурентоспособност

Георги Първанов отбеляза, че ще са нужни поне 5 до 10 години, за да бъде един склад напълно автоматизиран.

„Винаги ще има човешки фактор. От много голямо значение е какъв е разхода за хора и какъв за автоматизация. Интересен е следващият етап по отношение на изкуствения интелект. Ще отидем ли на ниво супер AI и хуманоидни роботи, които крият голямата заплаха за загуба на работни места“, каза той.

„България още е далеч – тук са единици загубените работни места от AI. По отношение на дигитализацията – тя навлиза във всякакви рутинни дейности и администрацията на транспортните компании. Там ще има по-малко хора и повече AI. Предстоят доста интересни години в тази посока и всякакви прогнози над година и половина са по-скоро спекулации“, каза още Първанов.

*****

Генерален партньор: Vasil Levski Sofia Airport

С подкрепата на: Stamh, IBCS Bulgaria

Институционални партньори: БСК, НСБС, Германо-Българска индустриално-търговска камара, Френско-българска търговска и индустриална камара, Конфиндустрия България, Клъстер „Зелен транспорт“, Българска асоциация по логистика, Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП)

Медийни партньори: БНТ, BTV, Dir.bg