XI национален фарма форум: От усвояване към инвестиране

От усвояване на средства към умни инвестиции - българското здравеопазване има нужда от реално оптимизиране, с което да се коригират насложените инерции в някои области. Това бе едно от основните послания, излъчени от участниците в първи панел “От намерения към действия” на провеждащия се днес XI национален Фарма форум на “Мениджър”.

Понякога имаме усещането, че институциите вместо да карат влака на здравеопазването го гонят и се опитват да скочат в него. Иска ми се да видя в дискусията за преотворената в парламента Национална здравна стратегия мерки за умни инвестиции в областта на здравеопазването, сподели Деян Денев, директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM).

От усвояване към инвестиране

Всички виждаме, че финансирането в областта на ранното откриване не е достатъчно, имаме нужда от правилни инвестиции в скрининг програми, допълни той. Българските пациенти имат достъп до съвременни терапии, но той все още е доста ограничен, отчете още Денев и препоръча да започне и постепенно добавяне на елементи от новия модел на финансиране, при който заплащането се обвързва с определен резултат.

Имаме нужда да се върнем към фундамента на здравеопазването и да настроим системата към безопасността на пациентите, което означава повече работа в областта на профилактиката, за да бъдат по-малко хората, които имат нужда от лечение и съответно да има повече средства за осигуряването на съвременни терапии за тях, сподели д-р Александър Симидчиев, заместник-председател на Парламентарната комисия по здравеопазване в 49-о Народно събрание.

Двигателят "Дигитализация"

Дигитализацията трябва да бъде една от стратегиите за подобряване на здравните услуги у нас, посочиха още участниците в панела. Дигиталната трансформация в здравеопазването у нас вече е започнала и продължава да се случва, заяви министърът на електронното управление Александър Йоловски.

В частта ИТ регистри и услуги тя върви с правилните темпове и много добри резултати и това се вижда на международно ниво - резултатите на България по отношение на здравните досиета например е над средното европейско ниво. Всъщност, нашето първоначално изоставане ни позволи да направим лъвски скок само за няколко години, коментира Йоловски. Към днешна дата броят на уникалните данни в Националната здравна информационна система (НЗИС) към днешна дата надхвърля 1, 550 млрд., регистрирани са 80 млн. прегледа, 45 млн. направления за прегледа, 45 млн. рецепти. Това означава, че вече не стои въпросът дали системата работи. Да, тя работи, и сега на преден план вече е въпросът как да я подобряваме. Дигитализацията в здравеопазването е в ход и имаме повод да сме горди с това, това се оказа един от надпартийните приоритети, които в крайна сметка успяхме да реализираме в годините по време на различни правителства обобщи той.

Новите кризи

На теория всички сме съгласни, че образованието и здравеопазването са основни стълбове за развитието на обществото, но на практика и в двете направления обаче се движим по делегиран бюджет, а крайният резултат е недоволство на крайните потребители, каза Павел Колев, управител на АбВи България. Може би сме загубили идеята какво е здравеопазване, след като говорим предимно за цени, пари, бюджети. В подкрепа на тезата си той даде пример, че има област в българското здравеопазване, в която пациентите трябва да инвестират време и средства на всеки шест месеца, за да се верифицира състоянието им и да получат нужната терапия.

Дисбаланс, който трябва да бъде коригиран в правилното насочване на инвестиции е, че имаме около 30% излишни болници, но в същото време много пациенти търсят лечение в чужбина, посочи модераторът на панела проф. д-р Иво Петров, дмн, съосновател на Аджибадем Сити Клиник Сърдечно-съдов център, медицински директор и началник на Клиниката по кардиология и ангиология.

Неравен достъп до здравеопазване наблюдаваме включително и при разразилите се кризи с периодичните дефицити на лекарства, обърна внимание Велина Григорова, заместник-председател на УС на Български фармацевтичен съюз. До голяма степен той се дължи на неравномерното разпределение на аптеките в страната. В много населени места няма аптеки и хората трябва да пътуват десетки километри, за да си набавят нужните им медикаменти, даде реален пример за неравен достъп до осигуряване на лечение тя.

Според нея една от новите здравни кризи - недостигът на лекарства няма да изчезне, но ЕС предприема редица мерки и решения, за да гарантира осигурявнето им. На национално ниво също можем да направим много в тази област, като започнем от определени законодателни промени, особено в областта на ценовата политика, което би предотвратило например едно от неприятните явления в поддържането на доставките - оттеглянето на лекарств, посочи Велина Григорова.

Изнасянето на огромен процент от производството извън ЕС исъщо допринесе за лекарствената криза, допълни Богдан Кирилов, изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по лекарствата в частта от дискусията за системната криза с лекарствата и мерките срещу уязвимостта на веригата за доставки.

Напоследък има преосмисляне на тази концепция в посока реиндустриализация, т.е. Европа отново да се завърне към този елемент от фарма индустрията. България има традиции във фарма производството и в този смисъл има възможност в следващите години да даде своя принос в европейския план за производство на лекарства, отбеляза Богдан Кирилов.

В контекста на мащабите на системните дефицити на медикаменти, рамката, в която се насочват усилията у нас е европейското законодателство, поясниха участниците в панела. Една от основните стратегически цели на здравеопазването е да се постигне ефективна превенция, включително и през гарантиране на безпроблемен достъп до лекарства. Едно от общоевропейските решения за справяне с кризата с лекарства е да бъде изградена обща платформа за мониторинг на лекарства на европейско ниво, отбеляза Богдан Кирилов.

Накъде вървим

Системата на здравеопазването е една от най-интегриращите и трябва ясно да знаем какво искаме, за да стигнем до тази цел. Ако не си отговорим на този въпрос никакво количество стратегии и бюджети няма да ни отведат там. Затова трябва да си изясним първо какво здравеоопазване искаме- американско, холандско, норвежко, швейцарско и тогава да вървим към нови законодателни промени, обобщи зам.-председателят на здравната комисия в парламента д-р Симидчиев.