XI национален Фарма форум: Ролята на бизнеса за трансформацията

Ролята на големите данни в бъдещето интердисциплинарно развитие на сектора беше темата, на която обърнаха внимание гост-лекторите на втория панел на XI националния Фарма форум, организиран от списание “Мениджър". Аркади Шарков, макроикономист и експерт по икономика на здравеопазването, който влезе в ролята на модератор, заговори за опасността за изтичане на пациентски данни в публичното пространство. За да не се случи това, е важно системата да бъде добре защитена, подчерта той.

Шарков обясни важността на интегрирането на геномика, клинична информатика и даннически науки за предоставяне на персонализирани планове за лечение. Примерът, който той посочи, беше от клиниката Mayo, където изследователи и клиницисти използват анализи на BigData за съпоставяне на пациенти с рак с персонализирани лечения, базирани на генетичния състав на техните тумори. Този подход комбинира онкология, генетика, компютърни науки и статистика, за да персонализира леченията така, че те да са по-ефективни и с по-малко странични ефекти. 

Друг пример, който даде той, беше за системата HealthMap, разработена от изследователи в детската болница в Бостън. Тя използва онлайн данни от новинарски съобщения, социални мрежи и официални канали за обществено здраве за мониторинг и визуализация на глобални епидемии на заболявания в реално време, демонстрирайки силата на комбинирането на знания за общественото здраве с компютърни науки и анализ на данни.

"Персонализираната медицина постепенно навлиза в Европа, а в България все още е в по-малка степен", добави Шарков.

Управлявани от AI системи за подпомагане на вземането на решения се разработват и тестват от технологични компании и здравни организации по целия свят. Проектът DeepMind Health на Google е един пример, при който AI алгоритми се прилагат към медицински данни за подобряване на откриването на заболявания. IBM Watson Health също предоставя задвижвани от AI прозрения за здравни специалисти, с цел подобряване на резултатите за пациентите чрез решения, управлявани от данни, стана ясно то презентацията на Аркади Шарков. 

Аркади Шарков, макроикономист и експерт по икономика на здравеопазването. Снимка: Николай Дойчинов

Зам.-министърът на здравеопазването проф. Илко Гетов представи пред аудиторията нивото, което страната ни е достигнала по отношение на реализирането на Плана за възстановяване и устойчивост. 

"В момента сме приключили изискванията за второто плащане, които от страна на министерството на здравеопазването са изпълнени на 100%. Плащането ще се извърши, когато тези изисквания бъдат изпълнени и от останалите министерства. Сега сме се насочили към индикаторите за третото плащане", каза Гетов. Той посочи, че в сектор "Здравеопазване" в ПВУ са включени 32 мерки като общо финансирането по тези мерки надминава 1 млрд. лева. 

За съжаление тези средства, които са дължими, подлежат на ревизия на множество фактори като ниво на инфлация, на безработица и на различни числа, които се променят година за година, добави той. И даде пример със сума, която се е дължала на България, но впоследствие била намалена заради високия ръст на икономически развитие на страната от предходната година. 

Назционалната здравна стратегия до 2030 година сега е в комисията по здравеопазване в парламента и тя ще бъде доразвита, за да придобие по-модерен вид и да отразява виждането на пациентските организации и НПО относно текстовете, които тя съдържа. Тя е насочена към мерки, с които да постигнем по-добро здраве, добави Гетов. По показателя "детска смъртност" се нареждаме сред добре развитите европейски страни, но по майчино здраве има още какво да се желае, посочи той.

Гетов определи психиатричната помощ като голям проблем за България и обясни, че в тази област на здравеопазването страната ни е поискала промяна в Плана за възстановяване и устойчивост. В него е включена реконструкцията на 18 психиатрични болници, но към тях били добавени и изграждането на центрове за психиатрична помощ, които да са насочени към ежедневната грижа за тези пациенти, като целта на този вид центрове е да не се отдалечават от своята среда. "Очаквам да има одобрение по тези промени. Всички тези промени ще се случат в рамките на одобрения бюджет", обясни Гетов. 

По думите му, в ПВУ са включени още модернизиране на центрове за болнична помощ, средства за оборудване на педиатричните клиники в страната, оборудване на онкологичните центрове и заведенията с диагностично-лечебна апаратура. Той похвали и развитието на спешната медицинска въздушна помощ у нас, чиято цел е да се осигури медицинска помощ в "златния час". Усилено се върви и по плана за изграждане на Националната детска болница. Сега е обявена обществената поръчка за изграждане на 6-те оперативни бази за медицинските хеликоптери, посочи още Гетов и прогнозира че в края на 2026 година ще имаме пълноразмерна функционираща система за спешна медицинска помощ, разполагаща с най-богатата и модерна апаратура. 

Зам.-министърът на здравеопазването проф. Илко Гетов. Снимка: Николай Дойчинов

Верността на данните в здравеопазването трябва да е 100%, стана ясно от думите на д-р Георги Петков, ръководител на научно-приложно направление „Дигитално здравеопазване“ в институт GATE. Той разказа за проекта DiverSea, който разработва нова технология за наблюдение и мониторинг и подходи за интегрирано, рентабилно картографиране и наблюдение на крайбрежните и морските екосистеми, за да отговори на нуждите от знания, специфични за критични дисциплини, като същевременно изгражда интегративна архитектура, позволяваща обединяването и анализа на различни потоци от данни от роботизирани, автономни и дистанционни сензорни технологии с използване на нови и конвенционални техники за мониторинг на морското биоразнообразие. 

По думите му, трябва медицинските данни да бъдат достъпни на ниво цяла Европа, за да могат да се създават екипи по съответните медицински проекти, които да ползват достатъчно много данни, за да могат да постигнат иновационен резултат - да намерят решение по зададен клиничен въпрос и след това решение да бъде максимално бързо внедрено в клиничната практика. 

ЕС определя създаването на европейско пространство за данни като един от основните си приоритети до 2025 г. за насърчаване на по-добър обмен и достъп до различни видове здравни данни. На регионално ниво новите стратегии RIS3 (research and innovation strategy) на България, Румъния, Гърция и Кипър поставят сектора на здравеопазването сред най-важните сектори и призовават за по-нататъшен напредък, базиран на цифрови данни, стана ясно от презентацията на Петков. 

Д-р Георги Петков, ръководител на научно-приложно направление „Дигитално здравеопазване“ в институт GATE. Снимка: Николай Дойчинов

Големите данни ще играят роля и по отношение на една нова, скрита пандемия - затлъстяването. Това не е просто проблем, свързан с наднормено тегло, а заболяване, което трябва да бъде контролирано и лекувано, сподели в специална презентация “Истината за теглото” д-р Явор Асьов, ендокринолог и специалист по лечение на затлъстяването. 

Д-р Явор Асьов, ендокринолог и специалист по лечение на затлъстяването. Снимка: Николай Дойчинов

Затлъстяването не е избор на начин на живот, причинен от лакомия, а заболяване, причинено от здравословни проблеми, генетични и социални фактори, каза д-р Асьов. По думите му, 6 от 10 възрастни у нас живеят със затлъстяване. Над 200 000 деца в училище живеят със затлъстяване. България е на 6 място в Европа по затлъстяване при възрастните и 5 място при децата. Един от четирима души живее с това заболяване поне 12 години, а 84% са диагностицирани с поне едно придружаващо заболяване, каза той, цитирайки данни от проучване. 

"Проучванията сочат, че до 70% от пациентите със затлъстяване имат генетична предразположеност. Това са заспали гени, които се събуждат на база на терена на който живеем като не се изключват и факторите на околната среда. Основната тежест при затлъстяването са придружаващите заболявания свързани с него - като цифрата надхвърля 200. Сред тях са захарен диабет, жъчно-чернодробни заболявания, артериална хипертония и не на последно място ставни болести.

Оказва се, че поставянето на диагнозата затлъстяване се случва само при 40% от пациентите. Хората, които получават научно доказано лечение на болестта са 20%, а медикаментозно лечение - само 1%. 

"Лечението на болестта не трябва да бъде дестинация - килограмите, които постигаме не са крайната цел, а общото благосъстояние на пациента", заключи д-р Асьов. 

Основен партньор на XI национален Фарма форум  е АбВи България

Събитието се осъществява с подкрепата на: Astra Zeneca, novo nordisk, Novartis, Natur Produkt. 

Институционален партньор е: Български фармацевтичен съюз, Dutch Bulgarian Business Association

Медийни партньори на форума: БНТ, dir.bg, Medical News, portalnapacienta.bg