Проф. д-р Иво Петров: Изоставаме значително от всички страни в подобряването на здравните показатели

Проф. д-р Иво Петров, дмн, е Лекар на годината за 2022 г. Има 4 специалности – по „Вътрешни болести“, „Кардиология“, „Инвазивна кардиология“ и „Ангиология“. Магистър е по здравен мениджмънт в МУ – София. Въвежда за първи път в страната ни редица световни практики за лечение на сърдечносъдови заболявания, като не са малко и интервенциите, които именно той реализира първи в света. Проф. Петров е съпредседател на Българското дружество по ендоваскуларна терапия и член на управителния съвет на Международното дружество на ендоваскуларните специалисти. Почетен член е на Американския колеж по кардиология и на Европейското кардиологично дружество. Бивш председател е на Дружеството на кардиолозите у нас. Член е на Българското дружество по интервенционална кардиология, Националното дружество по съдова, ендоваскуларна хирургия и ангиология. Член на Латиноамериканската асоциация на интервенционалните кардиолози, Аржентинското дружество на инвазивните кардиолози, Испанската асоциация по кардиология и Българския лекарски съюз. Той е член и на експертния съвет по кардиология към Министерството на здравеопазването на България. Председател и инициатор за създаването на Български съвет по кардиопулмонална ресусцитация, благодарение на който редица обществени места биват осигурени с автоматични външни дефибрилатори за оказване на спешна помощ при внезапна сърдечна смърт.

Проф. д-р Иво Петров, дмн, ще бъде модератор на първи панел "От намерения към действия" от XI национален Фарма форум, организиран от списание ,,Мениджър“ на 27 февруари в Sofia Balkan Palace.

 Подобряването на здравните резултати е стратегическа цел в глобално и европейско ниво. Как се вписва България в този процес?

 България трябва да положи доста сериозни усилия, за да се впише в този процес. На този етап изостава значително от абсолютно всички страни, без значение дали те са западни, или новосъздадени демократични. Изпълнението на големите стратегии, които са на европейско ниво, въпреки огромните усилия на професионалните дружества у нас, изостават. Стратегическите цели са набелязани, но не се преследват целенасочено. А без стратегия няма постигане на целите. Има гигантско разминаване между това, което трябва да постигнем, и начините, по които се опитваме да го правим. Имаме дефицит във финансирането, в структурата му, в организацията на системата. Това, че се поддържат структури, които се наричат болници, но те отдавна са изпразнени от това съдържание, е пагубно за системата на здравеопазването както от гледна точка на финансово, така и откъм персонално обезпечаване. Разбира се, говори се много по въпроса, но това не значи, че се прави нещо. От десетки години се обсъжда, че трябва да се обърне внимание на профилактиката, на скрининга на таргетни заболявания, които са известни на абсолютно всички – за хората с потенциални генетични нарушения, с фамилна хиперхолестеролемия, с аортна дисекация, с резистентна хипертония, с кардиомиопатии и потенциално фатални ритъмни нарушения. Тези скринингови програми не се реализират. Ние от Дружеството на кардиолозите в България сме разработили Национална стратегия, която се надявам да не остане само на думи, но и да се въведе в практиката. Това трябва да стане част от стратегия на държавата, а не само на тесните специалисти.

Темата за пренастройване на здравеопазването у нас към по-ефективния модел на превантивна медицина се дискутира от доста време. Това само добри намерения с неясно бъдеще ли са?

Както превантивната медицина, така и рехабилитацията, са изоставени от стратегическите цели и не попадат в полезрението им, а ние точно това целим – да има превенция, ранно откриване, модерно лечение с високотехнологична медицина и накрая - адекватна рехабилитация. Това ще доведе до по-добро обществено здраве и по-голям брой работоспособно население. Има и неусвоени средства по тези програми, което значи, че те трябва да бъдат въведени по-масово в практиката, за да се следват европейските директиви.

 Кои, според Вас, са трите приоритетни задачи в краткосрочен план, за да се тръгне към трансформация на здравната система, ориентирана към потребностите на хората?  

 Трябва да има адекватно преструктуриране на здравеопазната помощ – методите на финансиране трябва да отговарят на т.нар. value based payment – не на брой, а на база резултат от постигнатите цели при лечението на конкретния пациент. Има болници, при които има по 1-2 операции на месец. Това ясно показва, че те са спрели да имат съдържание от гледна точка на здравеопазване и те де факто трябва да отпаднат като болници. Не трябва да се губи персонал и средства. Говори се, че има дефицит на персонала и на медицински кадри и най-вече на сестри. Това е така именно защото има прекалено много заведения, които се наричат болници и изяждат този персонал. Ако се превърнат в друг тип заведения – социални, за долекуване, за рехабилитация, те по естествен начин ще освободят персонала, който ще се разпредели към болниците и това ще доведе до баланс на системата. Образованието ни е много добро, генерира изключително добри специалисти, но една немалка част от тях отиват да търсят попрището си в чужбина поради липса на стратегическо кариерно развитие в авангардни области.

Когато имаме контрол, правилно поставени и изпълнени задачи, това ще бъде обърнато към потребностите на хората в максимална степен. Има гигантски потенциал за развитие на здравеопазването тук и при правилни стратегически решения можем да постигнем високи резултати.

***

XI национален Фарма форум ще се състои на 27 февруари от 9.30 часа в Sofia Balkan Palace. Направете своята регистрация за присъствие в залата тук.  

Основен партньор на XI национален Фарма форум  е АбВи България

Събитието се осъществява с подкрепата на: Astra Zeneca, novo nordisk, Novartis, Natur Produkt. 

Институционален партньор е: Български фармацевтичен съюз, Dutch Bulgarian Business Association

Медийни партньори на форума: БНТ, dir.bg, Medical News, portalnapacienta.bg