Георги Петков: Новата цел на здравеопазването е не да лекува, а да предпазва от заболяване

Георги Петков: Новата цел на здравеопазването е не да лекува, а да предпазва от заболяване

Георги Петков: Новата цел на здравеопазването е не да лекува, а да предпазва от заболяване

България има не само потенциал, а и уникален шанс да бъде сред водещите в Европа центрове за върхови постижения в дигиталните здравни технологии, убеден е Георги Петков, ръководител на научноизследователската дейност в направление „Дигитално здравеопазване“ към Институт GATE „Големи данни в полза на интелигентно общество“ към СУ "Св. Климент Охридски". Той е на този пост от средата на 2023 г. Приложен математик по образование от СУ,  Георги Петков специализира изчислителна, транслационна неврология, моделиране и динамични системи, големи данни и изкуствен интелект. През последните 20 години той е част от няколко изявени международни научни колективи в транслационната неврология.

Георги Петков ще бъде един от основните участници в панел 3 „Потенциал на следващо ниво“ на предстоящия  XI национален Фарма форум.  Събитието се организира от списание ,,Мениджър“, който ще се проведе на 27 февруари в Sofia Balkan Palace.

- Технологиите дадоха мощен тласък в създаването на нови и много по-прецизни терапии. Крачка напред към още по-добро здраве, какво ще е тяхното въздействие върху превенцията? И кога ще станем свидетели на масовото им навлизане в тази област? 

- Дигиталните здравни технологии имат огромно трансформиращо въздействие върху здравеопазването в цял свят. Те позволяват ранна диагностика, профилактика, наблюдение и управление на здравето на пациентите. Целта е разработване на персонализирани лекарства и лечебни стратегии. Резултатът е намаляване на разходите и увеличаване на достъпността до медицински услуги. 

Защо превенция? Защото всички участници в превенцията печелят! Дигитализацията на здравните данни и новите технологии за обработка дават на научните екипи възможност да прогнозират с висока точност бъдещи заболявания, както и да разработват нови медикаменти и стратегии за превенция и лечение. Това позволява на а) здравно-застрахователните компании чрез кампании за превенция да намалят разходите си; б) медицинските специалисти да следят отрано рисковите пациенти и да прилагат нови терапии; и в) фармацевтичните компании да създават иновативни медикаменти за новите персонализирани терапии. И всичко това е в полза на крайния бенефициент - пациента, в смисъл на по-дълъг и по-качествен живот.  

Цялата система се пренастройва към нова цел: Не да лекува пациента от болестта, а да предпази пациента от разболяване! Можем да обобщим, че HealthCare в голяма степен все още е не грижа за здравето, а грижа за болестта или Sick-Care. Надигащата се дигитална технологична вълна ни дава шанс да си върнем HealthCare на ново ниво в полза на пациента. Реално вече сме свидетели на масираното навлизане на дигиталните здравни услуги в полето на превенцията. По данни на MarketsAndMarkets, глобалният пазар на е-здравни услуги през 2024 г. е нараснал в сравнение с 2023 с 25%. Най-песимистичната за развитието на сектора прогноза е този ръст да се запази в следващите пет години, което означава поне трикратно увеличение за пет години! 

- Има ли България потенциал да се нареди сред водещите в Европа центрове за върхови постижения в дигиталните здравни технологии?  

- Разбира се, че има потенциал, а освен това в момента разполагаме с уникален шанс да постигнем тази стратегическа цел. Силно се надявам да използваме шанса си.  

Нека за начало леко преформулираме въпроса. Какво е необходимо за върхови постижения в дигиталните здравни технологии? Поради сложността на задачите трябва да разполагаме с а) високо квалифицирани мултидисциплинарни екипи от специалисти по медицина, фармация, биология, физика и химия; б) дигитализирани медицински данни; в) специалисти по изграждане на споделени пространства от медицински данни; г) специалисти по иновационни технологии за обработка на данните; д) дългосрочна рамка за финансиране и устойчива правна рамка; е) дългосрочна визионерска програма за развитие. 

С какво разполагаме? Да започнем с потенциала. Потенциалът е свързан на първо място с човешкия фактор. Разполагаме с фантастични медицински и фарма специалисти, с желание да прилагат и надграждат знания и опит; прекрасни специалисти по природни науки и ИТ инженери; първокласни учени – в областта на медицинските приложения, пространствата от данни и иновационните технологии за обработка на данните.  

Къде са данните, пространствата от данни и технологиите за обработка? По отношение на пространствата от данни и тяхната обработка, например, GATE е част от сърцевината на най-бързо развиващата се екосистема на големи данни и изкуствен интелект в Европа. Данните са в болниците, а има и възможност за трансгранично споделяне на данни поне на ниво ЕС.  

Какво ни липсва? Липсват само дългосрочна, съобразена със стратегическите ни цели, централна визия и рамка за развитие и финансиране, както и съответна правна рамка и подробна уредба. При дефиниране на рамките не трябва да се разчита нито на вчерашните утвърдени технологии, нито дори на днешните, а трябва да се гледа в бъдещето. 

Следователно разполагаме с всичко необходимо и само трябва да ускорим реализацията на последните две точки д) и е). Рискът, ако се забавим, е да останем завинаги в позицията на догонващ европейски партньор в областта. 

***

XI национален Фарма форум ще се състои на 27 февруари от 9.30 часа в Sofia Balkan Palace. Направете своята регистрация за присъствие в залата тук.  

Основен партньор е АбВи България

Събитието се осъществява с подкрепата на: Astra Zenecanovo nordiskNovartisNatur Produkt. 

Институционален партньор е: Български фармацевтичен съюз, Dutch Bulgarian Business Association

Медийни партньори на форума: БНТdir.bgMedical Newsportalnapacienta.bg

Коментари
ОЩЕ ОТ КАТЕГОРИЯТА
Георги Петков: Новата цел на здравеопазването е не да лекува, а да предпазва от заболяване
Практикер отвори третия си хипермаркет в София

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ