Европа превъзхожда икономически Великобритания в началото на преговорите по Брекзит

Когато преди година Великобритания гласува да напусне Европейския съюз, защитниците на тази идея твърдяха, че британската икономика е теглена назад от бавно нарастващия нефункциониращ съюз. Година по-късно, когато най-после преговорите за Брекзит започнаха, ситуацията е коренно различна.

Икономиката на Великобритания нараства по-бавно от гръцката, домакинствата й обедняват с ускоряване на инфлацията, а правителството се бори да остане на власт. Другите 27 членки на ЕС, междувременно, изглежда са преминали на по-висока скорост и са намерили нови сили от избирането на проевропейски правителства, както стана във Франция.

"Ролите се размениха донякъде", коментира Джеймс Никсън, главен икономист за Европа в Oxford Economics. "Европейската икономика в момента се радва на стабилен подем и доверието, особено към ЕС, се подобрява", допълва той.

Ситуацията би могла да насърчи представителите на ЕС в преговорите за Брекзит и да отслаби британската страна, макар все още далеч да не е сигурно как ще се развие преговорният процес, предвиден да продължи две години.

За Великобритания това е смяна на ролята, след като бе подкрепена от силен растеж в последно време, дори след изключително важния вот на 23 юни 2016 година да напусне Евросъюза.

Вместо да изпадне в рецесия след решението за излизане от ЕС, както много икономисти прогнозираха, миналата година Великобритания бе една от най-бързо нарастващите икономики в Групата на седемте водещи промишлени страни (Г-7). Това до голяма степен се дължеше на резкия спад в стойността на лирата в резултат на вота за Брекзит, което направи британския износ по-евтин на международните пазари.

ЕС и най-вече Еврозоната, обединяваща 19 страни членки, все още бяха разклатени от дълговата криза, повдигнала въпроси за бъдещето на еврото, и се бореше с притока от бежанци, търсещи убежище от войната в Сирия. Гласуването в подкрепа на Брекзита постави въпроси и за бъдещето на ЕС и неговите отявлени критици, включително много политически партии, се опитаха да му нанесат удари на ключови избори във Франция и на други места.

За Великобритания нещата определено се влошиха тази година.

Британският премиер Тереза Мей се провали зрелищно в осигуряването на мнозинство за Консервативната си партия на парламентарните избори, които самата тя свика по-рано този месец, подкопавайки доверието в способността си да остане на власт. И икономиката започна да проявява ясни признаци на влошаване.

Обезценяване с 15 % на лирата спрямо долара тласна нагоре инфлацията, тъй като оскъпи вноса, понижавайки жизнения стандарт, защото повишаването на заплатите не догони темпа. Последицата е, че домакинствата харчат по-малко - продажбите на дребно нарастват с най-бавния си темп от четири години.

Несигурността, витаеща около изхода от преговорите за Брекзит - като например възможността Великобритания да напусне пораженчески ЕС без сделка - вероятно също ще подтикне потребителите към предпазливост. Както и перспективата за по-високи лихви от Bank of England. Заседанието по паричната политика от миналата седмица показа, че трима от осемте членове на ръководството изненадващо за подкрепили вдигане на лихвените проценти за първи път от близо десетилетие.

Поевтиняването на лирата помогна на износителите, като направи стоките им по-евтини по света. Само че влиянието от обезценяването не трае дълго и рейтинговата агенция DBRS твърди, че каквато и да бъде формата на сделката по Брекзит, несигурността "вероятно ще окаже неблагоприятно въздействие върху икономиката и фискалните сметки".

Крайният резултат е, че в момента Великобритания е на дъното на таблицата по растеж в Г-7. Дори Гърция, която тъкмо излиза от икономическа депресия и се ползва с международна спасителна помощ, се справя по-добре с тримесечен растеж от 0,4 %, двойно по-голям от британския.

Филип Хамънд, когото след изборите Мей отново назначи за министър на финансите, все повече се застъпва за необходимостта бизнесът да бъде в центъра на дискусиите по Брекзит, преди всички други съображения като например възстановяване на суверенитета или налагане на ограничения върху имиграцията.

"Когато миналия юни британците дадоха гласа си, те не гласуваха да станат по-бедни или за по-малко сигурност", заяви във вторник Хамънд. "Те в действителност гласуваха да напуснат ЕС. И ние ще напуснем ЕС. Това обаче трябва да стане по начин, който работи за Великобритания. По начин, които отдава предимство на британските работни места и укрепва просперитета на Великобритания", добави той.

И докато във Великобритания положението категорично се влоши, то в останалата част от ЕС небосклонът се проясни.

Популистките, евроскептични политици в Австрия, Холандия и Франция не успяха да постигнат напредъка, който може би са очаквали, на изборите напоследък. Междувременно се засилват очакванията германският канцлер Ангела Меркел отново да спечели вота тази есен. Освен това няма изгледи дълговата криза в региона скоро да се възпламени повторно, след като Гърция получи парите, от които се нуждаеше, за да покрие големи задължения с падеж това лято.

"Втората половина от годината вече изглежда далеч по-малко заплашителна", отбелязва Саймън Дерик, главен пазарен стратег в BNY Mellon.

Може би най-важният развой за икономиката е избирането на Еманюел Макрон за президент на Франция и големият успех на неговата партия на парламентарните избори в неделя (18 юни).

Макрон бе избран с мандат за дълбоки реформи във френската икономика, сред които улесняване на наемането и уволняването на служители. Икономиката на Франция от години не се е представяла по-добре, което може да накара хората да приемат по-леко промените.

Всички признаци сочат, че френската икономика, която години наред изоставаше в Европа, е преминала на по-висока скорост. Също може да се каже и за по-широката икономика на Еврозоната, която нарасна с 0,6 % през първите три месеца на годината.

Инвеститорите добиват все повече увереност за перспективите й, като някои фондове, сред които Blackrock и Morgan Stanley, препоръчват на клиентите да залагат повече на европейски акции.

Все още не е ясно докъде ще доведе тази разлика в икономическото развитие от двете страни на преговорната маса за Брекзит. Обезпокоителното за Великобритания е, че ЕС ще може да устои малко повече, отколкото можеше преди година.

Пан Пайлас, Асошиейтед прес

Източник: БТА