Има ли ЕС отговор за финансовата мощ на Лондон?

Когато през 1973 г. Великобритания се присъединява към Европейската икономическа общност (предшественика на ЕС), икономическият историк Чарлз Киндълбергер, който описва възхода на световните финансови центрове, изразява съмнение относно способността на Лондон да заеме лидерска позиция в блока. „Паундът е твърде слаб, а британските спестявания са твърде малки“, пише тогава той. След анализ на икономиката на мащаба и притегателната сила на различните градове в Европейската икономическа общност, Киндълбергер стига до заключението, че Брюксел ще се превърне във финансов център на Европа.

Днес знаем, че прогнозата на историка така и не се осъществява, но неговите анализи трябва да бъдат сред основните четива за представителите на европейските власти на фона на потенциално хаотичния завършек на сагата Брекзит, които може да сложи край на десетилетия на свободна търговия между Великобритания и ЕС, пише Лионел Лаурент за Блумбърг.

Заключенията на Киндълбергер за това какво прави един град силен финансов център могат да намерят широк отзвук в Европа след Брекзит. Свръхцентрализацията крие големи рискове, сред които и такива от прекомерна политическа намеса. Неговите анализи са директен удар срещу онези експерти, които посрещат с присмех идеята, че има европейски градове, които да бъдат сериозен конкурент на финансовата мощ на Лондон.

Според някои финансовата столица на Обединеното кралство вече е достигнала твърде голяма концентрация на капитал. Референдума за Брекзит от 2016 г. доказа, че официалните представители на Еврозоната са имали право да изразяват притеснения относно факта, че Лондон отговаря за една трета от активността на капиталовите пазари в ЕС и за клиринга на над 90% от евро дериватите.

През 70-те години, когато Киндълбергер публикува анализите си за световните финансови центрове, Лондонско Сити (отделна административна единица в центъра на британската столица, отговаряща за голяма част от финансовата активност на острова, а и в света) бе считано за спекулативен балон, вместо за реален претендент. Тогава американските банки изполват Лондон като седалище за деноминирани в долари депозити извън САЩ – практиката, която става известна като „Евродолари”. Тогава никой не говори за висококачествената работна сила или по-добрата правна система на британската столица, твърдения, с които икономистите обясняват успеха на Лондон като финансов център. Столицата на Обединеното кралство се превръща в магнит за европейски капитал едва през 80-те години на миналия век благодарение регулаторни изменения, политическа стабилност, а най-вече на членството на страната в единния пазар на ЕС“

Днес тези предимства са поставени под сериозен въпрос. Преходният период след Брекзит ще завърши на 31 декември тази година, слагайки край на безпроблемния пазарен достъп на Великобритания до ЕС. Финансовите фирми, които оперират в Обединеното кралство, вече преместиха 7 500 свои служители и активи на стойност 1,2 трл. паунда в ЕС.

Тук не става въпрос за пълно изнасяне на финансовия бизнес на Лондон и никой не казва, че Париж или Франкфурт ще изместят британската столица от първото и място сред финансовите центрове в Европа. Не, ние сме във фаза на децентрализация, при която няколко финансови центрове могат да съществуват едновременно. Дъблин и Люксембург привличат застрахователните компании. Амстердам се превръща в хъб за търговските фирми заради бързата си интернет мрежа. JPMorgan Chase & Co. местят активи з 230 млрд. долара в Германия. Europlace, агенция която промотира Париж като финансов център, изчислява, че във френската столица са създадени 4000 нови работни места в сектора.

Европейците започват да гледат на по-дълбоката интеграция на капиталовите пазари като на начин за увеличение на богатството на домакинствата с трилиони.

Тук обаче идва и частта от анализа на Киндълбергер, която трябва да притесни европейските представители.

Децентрализирането също крие рискове, тъй като то обикновено среща съпротива. Някои банки например подхождат с голямо нежелание към преместването на работните места извън Лондон, като пандемията от COVID-19 се превърна в добро извинение за отлагането на процеса.

Очевидни са и препятствията в битката за клиринга на евро деривати между Париж и Франкфурт – двата центъра, които водят усилията за пренасянето на операциите по клиринг от британската столица на континента. По данни на английската централна банка  ĸъм ĸpaя нa минaлaтa гoдинa eвpoпeйcĸитe ĸoмпaнии ca имaли aĸтивни дepивaти на cтoйнocт 74 трлн. дoлapa на пазара в Лондон.

Тази битка отразява хаотичния отговор на Европа. Европейската централна банка иска преместване на повече активи, Европейски орган за ценни книжа и пазари (ESMA) иска повече власт за контрол на клиринга извън ЕС, а националните регулатори не искат да губят правомощия за сметка на европейски институции. Това напрежение и промяната в приоритетите на фона на пандемията от COVID-19 убеди Брюксел да позволи на европейските фирми да продължат работата си по клиринг с Лондон до средата на 2022 г.

Макар че изграждането на истински континентален съперник на Лондонското Сити би било позитивно развитие за финансовия свят, създаването на такъв финансов център е възпрепятствано от вътрешната конкуренция в ЕС и бавната пазарна интеграция – проблеми, които Киндълбергер отбелязва преди десетилетия.

„Ако Европа не подходи сериозно към интеграцията, няма да има един европейски финансов център“, пише той.

ЕС трябва да се вслуша в тези предупреждения от миналото. Той трябва да реши какви са новите условия на търговия с Лондон. Приемането на мерки за равнопоставеност на Лондон с други европейски центрове е може би най-добрият подход в случая, тъй като той ще даде на ЕС време за изграждане на финансовите хъбове без риск от  тежки пазарни смущения. Блокът трябва да засили регулацията на финансовия сектор и да се погрижи за здравето на европейските банки,  много от които експерти от Уолстрийт определят като нежелание за инвестиции.

Изводът е, че дори най-добре обмислените планове може да се объркат. Правителствата не могат просто да създадат финансов център от нищото. Случват се най-различни инциденти, които от своя страна водят до тежки непредвидими кризи. Ако ЕС направи грешните изчисления, ще спечели не само Лондон, но и по-далечните конкуренти от САЩ и Азия. Брюксел може би ще трябва да почака още малко.