Имаше ли Бойко плитки корени?

“Защо въставаме така срещу Доброто, което някой друг прави? Дайте да мислим - въпросът е много важен.” Това ни призова наскоро проф. Ивайло Дичев на финала на своя статия, в която разсъждава върху българския нихилизъм към опитите на фактори от чужбина да помогнат на страната ни и да повлияят на европейската политика. Няма как да не се съгласи човек с него - наистина въпросът е много важен и трябва да помислим.

“Може би защото традиционно нямаме доверие в собствените си елити, които все са бивали чужди - гръцки духовници, османски администратори, германски монарси, съветски инструктори, европейски чиновници…”, продължава веднага професорът в следващото изречение от своя анализ. Да, такива са настроенията в българското общество и напоследък. От тях оставаш с усещането, че нищо не зависи от България, а само от това кой Голям брат ще ни подкрепи и как ние да заслужим това. Сблъсъкът между защитниците на различните световни фактори у нас е толкова силен, че дори да не си нито рубладжия, нито соросоид (както популярно са именувани двата основни спорещи лагера в публичното пространство), те нареждат от едната страна на барикадата, дори да изкажеш съмсем неутрално мнение. Напоследък у нас не са важни вътрешните мерки за укрепване на демокрацията и икономиката, на правосъдието и обществения ред. Важен е само “цивилизационния избор” във външната политика и както се казва - “Да живее международното положение!” Особено преди президентските избори.

Статията на проф. Дичев набира популярност в българското медийно пространство, но без да го взриви. Това прави друг анализ ден по-късно. Този път написан от немския журналист от ФАЦ Михаел Мартенс - Kick it Like Borisov. Големият проблем в интерпретацията на текста се оказва изречението: „Борисов е як като дънер. Но дънер с плитки корени“. Очертава се вододел. От едната страна са медиите, които цитират този откъс от статията дотук и така, според защитниците на управлението “иронизират” Борисов и внушават, че Мартенс има същото негативно отношение в анализа си към него. От другата страна са тези, които дават цитата докрай: „Борисов е як като дънер. Но дънер с плитки корени, твърдят враговете му“. Намесва се и самият Мартенс, който твърди, че творението му е изкривено от българските медии и ще си потърси правата.

Буря в чаша вода, но толкова мощна буря, че цяло денонощие този цитат с дънера и корените става основна тема на българския обществен дебат. И така на пръсти и без да бъде анализиран минава най-важният откъс от статията на Михаел Мартенс - за генезиса на ГЕРБ и популярността на Бойко Борисов.

“Най-късно през 2001 година Боросов попада в полезрението на Волфганг Глескер. Глескер, който днес е пенсионер и живее във Флорида, дълги години ръководи софийското бюро на фондация "Ханс Зайдел". За тази фондация евфемистично казват, че е "близка до ХСС". Можем да го кажем и другояче: тя е международният отдел на държавната партия в Бавария. Подобно на политическите фондации на другите германски партии, фондация "Зайдел" непрекъснато се оглежда за партньори, с които ХСС може да си сътрудничи.

Пръв измежду всички тъкмо Глескер се досети, че Борисов ще бъде новият силен човек в България. И докладва за това в Мюнхен: Трябва да го придърпаме! Така и стана. Когато Борисов пое поста в МВР, дойде поканата да посети Бавария. Програмата му беше измислена умно: баварско гостоприемство, тренировка във фитнеса на специалните части към баварската полиция, запознаване с работата на треньорите на полицейски кучета (Борисов обича немски овчарки), пробна разходка с ново БМВ по аутобана със скорост 200 км/ч (понеже той и автомобили обича). Борисов беше възхитен.

Тогава фондация "Зайдел" му препоръча да използва популярността си и да основе партия, но без да я обявява като такава. Борисов това и стори. Тръгна да обикаля страната, да разговаря с хората и да ги събира след себе си. Така възникна движението "Граждани за европейско развитие на България" - ГЕРБ...

...Партийната програма, уставът и правилникът на ГЕРБ отчасти са буквален превод на съответните документи на ХСС. Превела ги е Антоанета Николаева Байчева, която първо беше ръководител на проекти, а после заместник-шеф на фондация "Зайдел" в София. Днес Байчева е генерален консул на страната си в Мюнхен.

Мартенс твърди, че отношението му към Борисов в статията е напълно обективно и професионално и не е вложил нищо в метафората с дънера и корените. Макар и да е прав в това, от частта, в която описва как германският ХСС буквално “назначава”, отглежда и дондурка настоящия ни премиер като “новия силен” в страната, лъха страховито пренебрежение към България. Тук съвсем спокойно и нормално се разказва, че нещо подобно е възможно у нас - някой да ни посади елит и да го направи зависим от себе си.

Няма значение кой отглежда родния елит - СССР, германският ХСС, американският Сорос или брюкселското чиновничество. Важното е, че този елит по тази причина не е наш и незвисим от големите световни фактори. Статията на Мартенс сякаш дойде, за да потвърди твърдението на проф. Ивайло Дичев. И да покаже защо българите са нихилистично настроени дори към тези, които уж се опитват да им направят добро. Защото подозират - и се оказва, че с право! - че преди да ни се представят като поредните благодетели на народа, ще разхождат някой местен велможа с БМВ-та по гладки немски аутобани, ще го водят на фитнес, а междувременно могат да му направят и предложение, на което да не може да устои (в чисто мафиотски дискурс). И в крайна сметка това “добро” да се окаже частна сделка без особени ползи за народа.

Странно е, че този откъс от статията на Мартенс потъна в забвение и бе заглушен от спора за дънера и корените. Стана нещо като българската приказка за умник Гюро. Докато се чудим имаше ли Гюро глава (дънер с плитки корени ли е или само враговете му твърдят така), тя мечката стръвница си вилнее.