Кой подпали Нотр дам? С приближаването на евроизборите Брюксел тръгва на война срещу фалшивите новини

Европейският съюз поде координирана битка срещу фалшивите новини в навечерието на изборите този месец за Европейски парламент. Европейски служители обаче признават, че има предели на онова, което може да се постигне срещу опасност, почти непозната допреди само няколко години.

"Рискът е много висок, - каза Луц Гюлнер, един от главните служители в ЕС, отговарящ за антидезинформационната кампания. - Само погледнете към миналото, изборите в САЩ, какво се случи във Франция, Германия."

Като финансира организации, които проверяват фактите, като изгражда вътрешна служба за борба с дезинформацията от Русия, като въвлича в тази дейност Фейсбук, Гугъл, Туитър и други, Брюксел се надява да предпази своите 427 милиона гласоподаватели за 751-местния европейски парламент в изборите, които ще се състоят от 23 до 26 май.

Фейсбук откри в края на април "военна стая" за борба срещу фалшивите новини и по-късно разведе журналисти из своята централа в Дъблин. Според експерти по сигурността обаче може би е твърде късно да се изкоренят семената на съмнението, засети от зловредни кампании, опитващи се да подкопаят едни от най-големите (като брой избиратели) избори в света.

Служители на ЕС казват, че не могат да измерят резултатите на своите усилия. Оплакват се от недостатъчно финансиране и институционални пречки и едва сега започват да се сблъскват с измеренията на проблема. "ЕС не може да има министерство на истината", каза един от тях.

Въпреки общоевропейската природа на рисковете, вотът се произвежда като отделни избори във всяка от 28-те страни от ЕС, някои от които се бавят с въвеждането на предпазни мерки.

Правителствата от ЕС и съюзниците от НАТО казват, че Русия взема на прицел изборите, за да подкопава западната демокрация. Москва отрича.

КОЙ ПОДПАЛИ НОТР ДАМ?

Предупреждавайки хората чрез примери за дезинформация, ЕС, като други западни правителства, се надява за "ваксинира" гражданите си срещу фалшиви новини, казва Хайди Творек, експерт по информационна война в Университета на Британска Колумбия.

"Потенциално ние ще бъдем в състояние да спечелим (тази война), но все още не сме, защото игнорирахме този проблем твърде дълго", каза пред Ройтерс литовският външен министър Линас Линкевичус.

Тъй като изборите през май вероятно ще излъчат фрагментиран парламент, с добро представяне на антисистемните партии, служителите на ЕС се опасяват от "лоши актьори", опитващи се да нарушават дебата.

Избирателната активност при вотовете за Европарламент традиционно е ниска. Това улеснява крайнодесни и крайнолеви групи да се фокусират върху избиратели, предпочитащи екстремистки партии, чрез социалните мрежи.

Руските медии в Европа, макар че не успяват да достигнат до по-широка публика, дават платформа на настроени срещу ЕС популисти. След пожара в парижката катедрала Нотр Дам през април, руски медии в Европа обвиниха ислямски екстремисти и прозападното правителство на Украйна.

Проверители на факти в Германия дадоха за пример статия с фалшиви новини, разпространена във Фейсбук, за Франс Тимерманс - главния кандидат на социалистите в европейските избори. В нея невярно се твърдеше, че той иска "масова имиграция на мъже мюсюлмани в Европа".

"НЕ-БЪРЗАТА" ОПОВЕСТИТЕЛНА СИСТЕМА НА ЕС

Заплашвайки да въведе регулация, ЕС успя да убеди Гугъл и Фейсбук да проверяват рекламите, свързани с изборите, на своите сайтове. Освен това двете компании, заедно с Туитър и браузъра Мозила (на Файърфокс) се съгласиха да предоставят месечни сводки като част от кодекс за поведение на ЕС.

Компанията Гугъл каза, че през февруари е засякла близо 21 000 базирани в ЕС рекламни акаунти в своята мрежа, които нарушават нейните нови правила и се опитват да подвеждат или да мамят потребителите. Само в Италия са засечени 4200. Миналата седмица Фейсбук закри много италиански акаунти.

Фейсбук работи по проверка на факти с 21 партньори на 14 европейски езика. Когато се окаже, че един сюжет е фалшив, рейтингът му в новинарската емисия на социалната мрежа се понижава, а страници, които продължават да споделят фалшиви новини, може да бъдат блокирани.

Според компанията обаче тези усилия имат своите ограничения. "Толкова много неща се споделят по Фейсбук всеки ден, че няма да е възможно да се проверяват фактите във всеки отделен пост", каза Антония Уудфорд, продуктов мениджър във Фейсбук.

В някои страни от ЕС, като Унгария, няма проверители на факти и партньорски групи на Фейсбук се оплакват от липсата на данни за резултатите от тяхната работа, особено като се има предвид, че фалшивите новини се разпространяват бързо по различни платформи и страни.

Особено уязвимо е по-старото поколение. Хора над 55 г. са най-вероятни разпространители на фалшиви новини, защото те са израснали с доверие към печатното слово и приемат печатната информация за "чиста монета", казват служители в ЕС.

Много правителства в ЕС все още не са създали свои наблюдателни постове за дезинформация. Прехвалената "Система на ЕС за бързо оповестяване", предназначена да обедини националните експерти в борбата срещу дезинформацията, се използва крайно рядко. "Тя нито е бърза, нито оповестява, нито е система", каза служител на ЕС.

ЕС все пак се надява, че едно колективно усилие най-малкото ще накара всеки, който се опитва да се намесва, да плаща по-скъпо. "Ако някой иска да го прави, то все още е възможно", каза Хели Тирма-Клар, посланик на добра воля на Естония за кибер сигурността.

Ройтерс / БТА