Пазарът реагира нелогично

Не разчитайте на връзката между риск и възвръщаемост . Финансовите пазари се движат от съотношението между масовите очаквания и разочарования

Реално, валутите в инвестиционната общност се тълкуват в две паралелни посоки – веднъж като разчет на единица за стойността на активите и втори път - като самостоятелен актив. Ако съпоставите графично движението на SP500 през второто тримесечие на тази година, изразено в USD и в BGN ще се илюстрира ясно възможността един факт да изглежда по два коренно различни начина. В действителност валутите нямат цена, те са прости съотношения.

Кой е двигателят на динамиката в тези съотношения? В последните години политиците стават все по-самоуверени, че контролират валутните курсове, а чрез тях (защото така им изглежда най-лесно) и представянето на икономиките си... Централните банки, според учебниците, могат да влияят пряко на валутите. Централните банкери след 2008-а  обаче, се проявяват предимно като политици и съвсем естествено насочват най-големите си усилия, нещата да изглеждат така, сякаш със сигурност всичко ще бъде наред.

Да, ама – не. Прекалено много са доказателствата, че пазарът постоянно реагира нелогично. Или поне така изглежда. Очевидно е, че връзката между риск и възвръщаемост не е стабилна и, че пазарната рискова премия се променя във времето, в съответствие с всяка съответна промяна на пазарните настроения. Големите маркет-мейкъри отдавна са наясно, че всъщност финансовите пазари се движат от съотношението между масовите очаквания и разочарования на участниците или  от т.нар. от Херш Шефринпремия на настроението (sentiment premium). Преобладаващата част от инвеститорите оценяват текущите пазарни ситуации на базата на евристики, илюзорни корелации, повърхностни сигнали и съобразно т.нар. отправни точки.  Фактори, които поддържат и познатия „стаден инстинкт“. По тази логика следва, че който съумее да контролира в някаква степен масовите интерпретации на новата информация и формирането на очаквания, ще е по-високо оценен и много по-печеливш.

Какви бяха и какви ще бъдат очакванията? Отговорите на тези въпроси ще са най-близо до реалната преценка за представянето на основните активи и в частност на валутните курсове.

Прекалено много време виждаме изобилие от свободна ликвидност. Японската централна банка и ЕЦБ продължават изкупуването на активи и прогнозите прекалено дълго време поддържат чувството за рекордно високи нива на финансова ликвидност в световен мащаб. Японската централна банка вече е натрупала впечатляващите 45% от целия японски държавен дълг. Строго погледнато се твърди, че това не е точно монетизиране на дълга, но реално е нещо доста подобно. Очакванията към ЕЦБ са, че програмата за изкупуване на активи ще продължи най-малко до края на годината. Въпросът ще се обсъжда не по-рано от септември, при ситуация на твърде слаби инфлационни темпове. В допълнение, МВФ открито прави пазарни интервенции, като изказва опасенията си от евентуално свиване на QE* и призовава ЕЦБ да продължава да поддържа меката си парична политика, поне до момента, когато  повишението на потребителските цени се докаже като стабилна тенденция.

„Прибързано е да се заключи, че преобладаващият инфлационен тренд ще успее да стигне 2%”, заяви Джанет Йелън на вероятно последното си изслушване пред сенатската банкова комисия.  Очакванията, че Фед ще бъде по-предпазлив естествено засилиха скептицизма. Котировките на USD спрямо почти всички основни валути се сринаха.

За първи път, след повече от 2 години съотношението EUR/USD премина 1.1860 и данните от Еврозоната в момента се възприемат по-позитивно, въпреки че еуфорията „Макрон“ отмина... На дневен ред идват изборите в Германия през септември.

Същевременно възходът на EUR/USD през 2017 носи много сериозни рискове не само за ЕЦБ, но и за ориентираните експортно производители от EU. Увеличава се и броят на прогнозите, че текущата слабост на USD ще е краткотрайна. Според текущи анализи на JP Morgan Asset Management, ФЕД ще направи всичко възможно за да предизвика пазарите към преоценка и до 2 месеца доларът ще се възстанови.

От другата страна, ЕЦБ е все по-притисната да отвори темата за евентуално забавяне на QE и да изложи някакви по-ясни идеи за монетарно затягане, въпреки огромната задлъжнялост на правителствата. Очакванията за подобна риторика се отразиха повече от позитивно за еврото. Ако тя се случи по-конкретно, реакцията на пазара отново ще изглежда нелогична, защото всъщност това настроение вече ще е отчетено и консумирано от пазара.

Евентуалното, но неизбежно затягане увеличава дискомфорта сред централните банкери и поради един огромен страх от неизвестното, тъй като при изтеглянето на продължителната почти неограничена ликвидност съществува опасност да се получат т.нар destroyed money – пари, които ще „изгорят“ без да могат да бъдат заместени с нови кредити. Това е риск, за чиито последици все още няма еднозначен отговор.

Малко по-различна е ситуацията при т.нар. защитни активи. EUR/CHF достигна 30-месечен връх и напълно противоположното движение на двете валути се тълкуваше като донякъде изненадващо. Преобладаващият висок риск апетит в последните месеци обаче, прави това движение лесно обяснимо. В допълнение, импулсът открито се толерира от Швейцарската централна банка и поведението и може да помогне за продължаващо спадане на швейцарския франк, въпреки моментните корекции, свързани с фиксирането на печалби.

Цената на златото през 2017 огледално повтаря динамиката на японската йена. Двата актива също се възприемат като защитни и неносещи доход, но в момента очакванията са по-позитивни към златото, най-вероятно защото теглото на свръх-краткосрочните спекулации при фючърсите на метала са много по-големи.

Последната седмица на юли се оказа най-силната за петрола от началото на 2017, а медта достигна двегодишен ценови максимум. В тази обстановка, въпреки че изглеждат надценени, съотношенията на австралийския и новозеландския долар към американския имат солидна подкрепа от високия риск апетит, добрите показатели при суровините и текущите условия за Carry Trade**. В допълнение, разликата между лихвените нива, например при британския паунд (9.25%), рублата (9%) и турската лира (8%) спрямо основните валути поддържа currency carry trade-спекулациите.

Днес настроенията изглеждат ваканционни и оптимистични, инвеститорите са спокойни, няма резки движения, илюзорно чувство за контрол над икономическия цикъл е обзело политици и централни банкери, но пазарът се задвижва от съотношението между очаквания и разочарования. Ръстовете на капиталовите пазари са подхранвани мощно от стимулиращите мерки на централните банки, от забавянето на темпа на затягане в САЩ и от самочувствието на политиците, че могат да направляват шоковете и кризите.  В тази обстановка, едно замисляне за неочаквана рязка промяна на трендовете не е популярно, но е все по-логично.

Иво Сеизов и Георги Христов, Инвестиционен комитет на Advisor.bg

---------------------

*QE – количествени улеснения или програма за изкупуване на ДЦК, за да се стимулира икономиката в Еврозоната

** Cary Trade – инвестиционна стратегия, според която се взема заем в една национална валута по установени ниски лихвени проценти и обръщането му във валута на държава с високи проценти по депозитите