Тестът “Стоичков”

Случката, станала известна като “Стоичков бие журналисти на сватбата на дъщеря си”, от миналия уикенд е тест по много причини.

Първо, за това дали умеем да наричаме нещата с истинските им имена. От изблиците на Камата не пострадаха журналисти, а папараци от жълт вестник. Неуместно е при това положение изданието им да си прави самореклама като стожер на свободното слово и да твърди, че юмруците на футболиста са застрашили демокрацията. Тя изобщо нямаше да постарада, ако техният фотограф не бе снимал венчаването на дъщерята на Стоичков. Папараците не са журналисти и вече е крайно време и у нас да направим тази разлика ясно и категорично. Те са нахални и безсърдечни събирачи на сензации, провокатори и преследвачи на известни хора. И са мразени навсякъде по света. Те предизвикаха нещастието с принцеса Даяна, годишнината от чиято смърт отбелязахме наскоро. Те са развързвали юмруците не само на Стоичков, но и на Шон Пен, Кейт Мос, Мел Гибсън.

Второ, случката показа, че у нас все още нямаме истински папараци, а имитатори и самозванци. Защото и в тази отвратителна работа има майсторство. На запад преследвачите на сензации са изключително трудолюбиви, усърдни и изобретателни. У нас са плахи, безидейни и глуповати, лъжат, измислят си и провокират без никакъв резултат за тях. И не могат един удар като хората да направят. Хванете някой политик в издънка, снимайте изпълненията на Слънчев бряг на някоя мутра. Защо трябваше онези двама понабити мъже да се мотаят безсмислено на паркинга, след като е ясно, че там ще ги видят, ще ги изгонят и предизвикат агресия срещу себе си? Скрийте се някъде, качете се на някое дърво, без да ви видят. И това упражнение щеше да ненужно, защото само часове след венчавката, гостите пуснаха в социалните мрежи снимки от там. Какво повече щяха да заснемат нашите пишман папараци?

Трето, най-големият и най-обществено полезният тест от инцидента, е този за полицията и правосъдието. За мен големият скандал от излъчения запис на боя не са юмруците на Стоичков. А това, че когато единият от двамата мъже се чувстваше заплашен и започна да вика “Г-н полицай!” към навъртащия се наоколо служител на реда, не получи никаква помощ. Шон Пен счупи апарат на папарак и получи 60 дни затвор. Вчера американският музикант Крис Браун заплаши жена с оръжие и после се барикадира в дома си. Веднага около къщата му бе пратен специален отряд, който я обсади, след няколко часа пристигна и съдебна заповед за задържането му и агресорът бе отведен в ареста. Някъде другаде по света като се правиш на звезда и се перчиш, си плащаш. У нас няма такава опасност.

Много се надявах Максим Стависки да влезе в затвора, след като уби един човек и остави друг инвалид след опасно каране в нетрезво състояние. И това щеше не само да е справедливо и да изпълни закона.

Но щеше и да обърне тенденцията, според която и до момента е нещо немислимо прочутите у нас да бъдат наказвани, ако сгрешат. Никога преди шансът за това не е бил толкова голям. Само че не стана, донякъде и защото същите тези журналисти, които сега реват, че свободата на словото е заплашена, защото някой не снимал сватбата на Христина Стоичкова, дискредитираха бащата на инвалидизираната от Стависки Мануела Горсова и обърнаха общественото мнение срещу жертвата и семейството й.

Ние още не сме се научили да изискваме от служителите на реда да се държат еднакво и към обикновените, и към необикновените, когато са нарушили закона. И те затова и не си дават много зор, когато става въпрос за известни и силни хора. Защото няма смисъл. Някой ще се обади, ще се организира медийна кампания, накрая полицаите ще излязат виновни. Я по-добре да си траят. Така е в любимата ни роднинско-съседско-приятелска страна, където познанствата, а не правилата решават проблемите.

Случката от уикенда показа и колко незряло е отношението на обикновените към необикновените ни сънародници. Ние очакваме от тях да са “безплътни холограми”, както се изрази актрисата Теодора Духовникова, която е изпитала на гърба си папарашкото безмилостно нахалство. Христо Стоичков е велик футболист, но зле възпитан и да речем не съвсем изискан човек. Аз избирам да ми бъде пример с усърдието си да успее, със самочувствието, с което покори върховете на спорта, с майсторството, артистизма и силата си на терена. И отказвам да го следвам в по-просташките му изяви. Но колкото и папараци да пребие, няма да се отрека от него като от най-голямата българска звезда от последните десетилетия. И колкото и да го почитам като такъв, много желая, ако е виновен, да бъде наказан. Защото ако не бъде, у мен ще се засили чувството за тревожност и несигурност, ще изгубя още повече вяра в правовата уредба и демократичността на страната си. Както това се случи, когато Максим Стависки избегна затвора. Макар че и от неговите спортни успехи, постигнати за България, никога няма да се откажа и винаги ще ги уважавам. Може едновременно да изпитвам това към него, и да желая на всяка цена да влезе в затвора.

Не знам дали заради комунизма, който създаваше героични образи с пропагандна цел, дали заради патриархалността си, но все още не можем да гледаме на звездите си и като на хора. Очакваме, че щом са се прочули с нещо, те трябва да бъдат безплътни светци без човешки слабости. И ако видим недостатъците им, се отричаме и от постиженията им, обявяваме ги за нищожни и така изкривяваме обективната истина. Те пък от своя страна, именно заради тази масова нагласа, са склонни да вярват, че щом са се прочули веднъж, след това са станали недосегаеми и всичко им е позволено. Самозабравянето е често срещано явление сред българския елит, но то е резултат от отношението на поклонниците. Публиката е задръстена от йерархии, които не позволяват гъвкавост в отношението към известните. За нас всичко е черно-бяло, абсолютно, няма нюанси. А това, както знаем, е незряло отношение към хората.

Вероятно в някоя друга по-демократична страна биха се учудили на високопарните приказки, които се изприказваха покрай инцидента на сватбата на Христина Стоичкова. То не бяха страстни защити на свободата на словото (и папараците станаха смели журналисти), то не бяха оплювания на най-големия ни футболист. Да, биха се учудили, защото не знаят, че у нас правосъдие май се раздава само във Фейсбук, а г-н полицаят гледа безучастно как налагат хора пред очите му. Това е голямото падение от онзи уикенд. Но не към него се насочи всенародния гняв. И такива случки ще има, докато не се научим да канализираме възмущението си в правилната посока.