За европейската икономика вече няма връщане към нормалността

За европейската икономика вече няма връщане към нормалността

Войната в Украйна и последвалите икономически санкции, наложени на Русия, ще причинят много по-големи промени в европейската икономика и пазари, отколкото предишни кризи, включително пандемията от короанвирус, твърдят икономисти, цитирани от Елиът Смит от Си Ен Би Си.

Руската инвазия в Украйна принуди европейските лидери да ускорят своите плановете за намаляване на огромната си зависимост от руската енергия. Миналата седмица Европейският парламент призова за незабавно и пълно ембарго на вноса на руски петрол, въглища, ядрено гориво и газ.

Това агресивно откъсване между икономиките на ЕС и Русия обаче ще струва скъпо на европейците, тласкайки нагоре и без това високата инфлация и заплашвайки да подкопае възстановяването на производството, започнало през миналата година, когато икономиките започнаха да се отърсват от пандемията от COVID-19.

Главният икономист за ING Карстен Бжески отбеляза миналата седмица, че има голям риск Европа да изгуби своята международна конкурентоспособност в резултат от войната

„Войната носи много по-съществена промяна за континента, отколкото пандемията. Не говоря само по отношение на политиките за сигурност и отбрана, а най-вече за цялата икономика“, коментира Бжески.

„Еврозоната сега изпитва негативната страна на своя основен икономически модел - този на експортно ориентирана икономика с голям индустриален гръбнак и по-голяма зависимост от вноса на енергия“, добави той.

След като се възползва от глобализацията и разделението на труда през последните десетилетия, еврозоната сега трябва да засили своя зелен преход и стремеж към енергийна автономия, като в същото време увеличава разходите за отбрана, цифровизация и образование. Бжески заяви, че това е предизвикателство, с което Европа „може и трябва да се справи“.

„Ако и когато това стане, Европа ще бъде в добра позиция. Докато се стигне дотам обаче натискът върху финансите и доходите на домакинствата ще остане огромен. Междувременно корпоративните печалби ще останат високи“, каза той.

„Европа е изправена пред хуманитарна криза и сериозен икономически преход. Войната се води в „житницата“ на Европа - ключов район за производство на зърно и царевица. Цените на храните ще се покачат до безпрецедентни нива. По-високата инфлация в развитите икономики може да бъде въпрос на живот и смърт в развиващите се икономики“, добави икономистът.

Бжески каза още че финансовите пазари са „заблудени“, отчитайки опитите за ръст при европейските акции, и обясни, че  „в момента няма връщане към каквато и да е нормалност на пазара“.

Загриженост за устойчивостта на дълга

Това разместване на тектонските пластове на европейската, а и глобалната икономика ще окаже допълнителен натиск върху централните банки и правителствата, които търсят баланс между борбата с инфлацията и поддържането на фискалната устойчивост, посочват икономистите.

Банката BNP Paribas прогнозира в бележка, че по-бързият стремеж към декарбонизация, по-високите държавни разходи и дълг, по-интензивното противодействие на глобализацията и по-високият инфлационен натиск ще бъдат водещи теми за дълго време.

„Това поставя централните банки в по-предизвикателна среда, при която способността им да следват конкретни политики е ограничена, а правенето на грешки е по-вероятно“ , коментира  Спирос Андреопулос, старши икономист в BNP Paribas

Той също така отбеляза, че повишаването на лихвените проценти с цел овладяване на инфлацията ще създаде трудности за фискалните власти.

„Макар че това не е от непосредствено значение, защото правителствата като цяло са удължили средния падеж на дълга си в годините на ниски лихвени проценти, по-висока лихвена среда може да промени и фискалните изчисления. В крайна сметка опасенията за устойчивостта на дълга мое отново да излязат на преден план“, каза Андреопулос.

В резултат на ниската инфлация в най-новата история на еврозоната означава на Европейската централна банка никога не и се е налагало да избира между фискална устойчивост и преследване на инфлационните цели, тъй като ниската инфлация налага адаптивната парична политика, която подпомага фискалната устойчивост.

„Политически ЕЦБ успя, според нас убедително, дда отклони обвиненията, че помага на правителствата, като посочи резултатите от ниската инфлация. Този ​​път ЕЦБ трябва да затегне политиката си, за да овладее инфлацията на фона на още по-висок държавен дълг, който е наследство от пандемията, както и продължаващия натиск върху публичния портфейл“, добави Андреопулос.

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ