Защо прогнозите на централните банки за инфлацията се оказаха толкова погрешни

Високо над Английската централна банка седи ветропоказател, свързан директно с уред в голяма зала във величествената сграда, който леко се полюлява. През 19-ти век членовете на управителния съвет на АЦБ са заседавали именно в тази зала, защото посоката, в която духа вятърът, е била от решаващо значение.

Източният бриз е означавал, че кораби, натоварени със стоки като мед и пшеница, ще могат да се движат нагоре по Темза, където да бъдат разтоварени. Това се е отразявало на  търсенето на пари в Лондонското сити. Западните ветрове са означавали обратното.

Този ветропоказател продължава да е на мястото си, но централните банки до голяма степен са изгубили разбирането си за връзката между стоковите пазари и паричната политика. На фона на процъфтяващите пазари на суровини, които носят със себе си най-бързата инфлация от десетилетия, това е голям проблем, пишат Хавиер Блас и Маркъс Ашуърт за Блумбърг.

В резултат на това прогнозите за инфлацията през 2022 г. се превърнаха по-скоро в „изкуство“, отколкото в наука. Какъв ще бъде отговорът на саудитския крал на натиска на САЩ за увеличаване на производството на петрол? Какво ще прави Владимир Путин с доставките на газ в Европа? Как ще реагира Пекин на рекордно високите цени на въглищата? Надали има банкер, който да може да ви отговори на тези въпрос. Вместо това повечето от тях разчитат на не особено точни методи за включване на пазарите на суровини в своите модели. Може би най-лошият от всички тях е включването на кривата на фючърсите в прогнозите за инфлацията.

Кривата на фючърсите не е прогноза за посоката, към която се движат цените на стоките, а по-скоро моментна снимка на цената, която пазарът е готов да плати днес за доставка в бъдеще. Това е причината Федералният резерв на САЩ, Европейската централна банка и много други финансови институции да направят големи грешки в прогнозите си за инфлацията през миналата година. На база на кривата на цените те предполагаха, че най-високите стойности на суровините вече са останали в миналото. Затова те определяха инфлацията като „преходна“. Това беше грешка.

Самите централни банки са наясно с тези недостатъци. През 202 г. АЦБ публикува доклад за затрудненията, които изпитва с включването на цените на петрола в своите модели за инфлацията.

 „Въпреки теоретичната връзка между кривата на фючърсите и очакваните спотови цени, тя не дава много добър ориентир за прогнозиране на бъдещи спотови цени . Тя не успя да предвиди възходящата тенденция на цените между 2003 и 2008 г., както и последвалите срив и възстановяване на цените на петрола“, се казва в доклада. В същият този доклад обаче авторите казват, че централната бана трябва да продължи да използва кривата на фючърсите за своите прогнози. Каква е причината? Защото е по-лесно. Днес АЦБ очаква, че през първото полугодие на 2022 г. енергийните цени ще следват кривата на фючърсите, а след това ще се задържат на едно ниво.

В затегнат пазар като днешния, формата на кривата на фючърсите може да бъде особено подвеждаща при този тип прогнози. Вземете за пример петрола – кривата днес сочи стръмно надолу. Това означава, че купувачите са готови да платят премия върху цената на барелите, за да получат незабавна доставка. Тази низходяща посока на кривата обаче не означава, че цените ще паднат. Тя е единствено индикатор за настоящото търсене.

За пазара на петрола сорт Брент, ценовата разлика между договорите за доставка през април 2022 г. и тези за декември 2022 г. е 10 долара за барел. Една централна банка може да интерпретира това като знак за предстоящо поевтиняване на Брента от 95 на 85 долара за барел между днес и края на годината – признак за по-ниска инфлация.

Всеки търговец на суровини би ви казал, че това е изключително погрешен подход. Ако централните банки се нуждаят от механичен начин за включване на цените на фючърсите на суровините в своите прогнози, то пазарът на опции предлага по-добра алтернатива – ценовата разлика между бичите и мечите договори за опции, които дават по-добра идея за нагласите на пазара относно баланса на ценовия риск. Пазарът на опции в момента сигнализира, че в бъдеще цените ще бъдат по-високи, а не по-ниски.

Това ни връща на въпроса с експертизата.

Големите централни банки разполагат с легиони от икономисти, които са усъвършенствали именията си в ера на нетрадиционна политика на отрицателни лихвени проценти и количествени облекчения.

Фокусът върху моделите за инфлация през този век е насочен върху цените, но изключва храните и енергията, премахвайки волатилните елементи на икономиката. Това е точно обратното на нещото, от което имаме нужда в момента. Извеждането на математически модели от най-новите икономически теории може да има приложения, но простият факт, че търсенето на суровини надминава предлагането не се нуждае от допълнителни размисли, а от опитни очи и уши на терен.

Централните банкери се нуждаят от ефективно разузнаване на стоковите пазари. Извън Федералния резерв на САЩ, който разполага с мрежа от информатори от петролната и селскостопанската индустрия благодарение на регионалните си банки в Канзас Сити и Далас, малко други централни банки са насяно с това какво точно се случва на пазарите за енергия, метали и селскостопанска продукция. Ако искат да дадат правилни прогнози за инфлацията през 2022 г., централните банкери трябва да изоставят сложните математически модели и да попитат петролните компании, миньорите и фермерите какво точно се случва. Резултатите може да ги изненадат.

Превод и редакция: Георги Георгиев