Колонката на Ричард Брансън: В работата или в класната стая?

Въпрос: Аз съм от Богота, Колумбия, и в момента уча международен бизнес в Маями. Минах половината от учебната програма и попаднах на наистина голяма възможност за бизнес в моята страна. В същото време си давам сметка, че една диплома от американски университет ще ми е много полезна в родината. Така, че не знам какво да правя - дали да прекъсна да уча и да се върна в Колумбия, за да стартирам бизнес, или просто да се фокусирам върху завършването на университета. Вие какво бихте направили? 

Серхио Леал, Колумбия

Отговор: Серхио, въпреки че съм уверен, че една диплома от американски университет има голямо значение в Колумбия, трябва първо да ти кажа, че има ново отношение към предприемачеството в Латинска Америка и по света. 

Градове като Меделин в твоята родина получават международно признание за техните усилия да насърчават иновации и предприемачество. Стартъпите са не само секси, на тях сега се гледа като на критично важен елемент от много национални икономики. Има и друга тенденция - големият бизнес да не се интересува толкова дали кандидатите за работа имат висше образование. 

Написах в Google "Меделин", за да проверя няколко факта и първият резултат, който излезе, беше гид за града на Lonely Planet. Основаването на Lonely Planet само по себе си е една страхотна история и може да послужи за пример на всеки, който забележи добра възможност за бизнес. 

През 1972 г. съоснователите Морийн и Тони Уилър току-що са сключили брак и много искат да обиколят света. Те решили да отидат колкото може по-далеч от Лондон. През следващите 6 месеца били в Афганистан, Индия, Тайланд, Австралия и други страни. Пътували със стегнат бюджет и знаели твърде малко за местата, които посещавали. 

След завръщането си в Лондон, двойката осъзнала, че има и други пътешественици като тях. Но няма полезни пътеводители на пазара. Така че Морийн и Тони тръгнали отново на път, посетили различни държави и докато били там, слагали в раниците си възможно най-много листовки от местата и събирали колкото може повече информация. 

Написали първия си пътеводител за Азия “Across Asia on the Cheap” през 70-те години, без реални познания за индустрията, в която навлизат. Техните предприемачески инстинкти обаче им подсказвали, че това е нещо, което може да има успех, така че напуснали работа и посветили всичко на бизнеса си.

39 години по-късно, семейство Уилър продава Lonely Planet на BBC Worldwide за 130 млн. паунда. 

Така че, Серхио, написаното от теб звучи като че ли си доста сигурен, че си забелязал добра възможност за бизнес. 

Но сега си изправен пред една класическа дилема, която срещат много хора: Трябва ли да спреш да учиш, за да стартираш бизнеса си? Човек може да назове няколко наистина успешни предприемачи, които са решили да прекъснат училище, за да се впуснат в предприемачество. Но помни: на всеки един Бил Гейтс или Стив Джобс, на света има 1000 други предприемачи, на които начинанията не са провървели. 

Не се опитвам да те обезкуражавам, но е добре да бъдем реалисти за предизвикателствата, които предстоят. Предприемачеството е изцяло свързано с риск и трябва да си подготвен да приемеш провала на някакъв етап от пътуването си. Добрата новина е, че можеш да научиш много по пътя. 

Когато са изправени пред ситуацията, като твоята, някои хора опитват да оставят вратата на университета отворена, ако по-късно искат да се върнат и да довършат обучението. В ученето човек често може да се връща на по-късен етап, но таймингът е по-често решаващ за бизнеса. Само си помисли за всички успешни предприемачи, които дължат целия си успех на това, че са били на правилното място, в правилния момент. 

В крайна сметка, ако да станеш предприемач е нещо, което наистина те интересува, по мое мнение ти ще бъдеш по-полезен в работата, отколкото в класната стая. Така че моят съвет към теб е да оцениш ситуацията, после да поговориш с приятели или семейството си и да си изясниш как изглежда твоята мрежа за подкрепа. След това прецени какво ще трябва да дадеш от себе си, за да вземеш всеки възможен шанс за успех. 

Ако все още не можеш да решиш, бих ти казал: Майната му, просто го направи. 

Всеки читател на „МениджърНюз“ може да задава своите въпроси към Ричард Брансън на имейл: RichardBranson@nytimes.com. Сътрудниците на световно известния предприемач съветват да посочвате името си, страната, имейл-адреса и сайта където четете колонката.

© 2017 Ричард Брансън (Разпространява се от The New York Times Syndicate)

СОБСТВЕНИЦИТЕ НА ПРАВАТА THE NEW YORK TIMES SYNDICATE ПРЕДУПРЕЖДАВАТ, ЧЕ НИКАКВА ЧАСТ ОТ КОЛОНКИТЕ НА РИЧАРД БРАНСЪН НЕ МОЖЕ ДА СЕ ИЗПОЛЗВА, КОПИРА И ПРЕРАЗКАЗВА без тяхното изрично писмено съгласие. Текстовете на Ричард Брансън в България се регулират по принципите на авторското право.