Портрет на жена с кауза в здравеопазването

С предизвикателствата идват и наградите, казва д-р Боряна Алексиева, която прави всичко с отдаденост и вяра в по-доброто бъдеще

- Как започна кариерата ви?

- Завърших медицина през 1998 г. в условия на сериозна икономическа, политическа и образователна криза. Бях готова да започна всякаква работа в посока здравеопазване, но освен че бяха отпаднали разпределенията на новозавършили лекари, специализациите бяха лукс. Произхождам от семейство, което не е свързано с медицината, а по онова време това беше фактор и допълнителен шанс. Започнах работа като лекар в две села в България, но здравните служби бяха закрити. Намерих работа по обява за служител в склад за лекарства и на интервюто дори не споделих какво съм завършила. След време се наложи да заместя един от дилърите и тогава осъзнах, че мога да продавам и да убеждавам клиентите да пазаруват. Това ми даде самочувствие да напредна и да попадна в международна фармацевтична компания.

- Кои са принципите, които ви ръководят в работата?

- Винаги съм работила с енергия и силна вяра в бъдещето. Била съм и в чужбина, и в България. Поведох няколко международни компании и помогнах за успешното им представяне в полза на българския пациент, въвеждайки нови терапевтични решения и процеси. През август 2019 г. приех най-голямото предизвикателство в професионалния си живот и повярвах в мисия, в която виждах полза както за пациентите в България, така и за работещите в системата на здравеопазването. Застанах смело и ентусиазирано със знанията и опита си и поех позиция в НЗОК в момент, когато много малко се осмеляваха да работят честно и с вяра. Подкрепих обществената институция като експерт в момент, изпълнен с предизвикателства и в нужда за промяна в родното здравеопазване. С малък екип от хора Здравната каса приключи блестящо 2019 г. без нито един лев дефицит и допринесе за много революционни и успешни механизми и промени. Изработени бяха много процедури, затлачени в годините, както и такива, непровеждани от години. Водена беше отворена и конструктивна комуникация както междуинституционално, така и с много професионални и пациентски организации. Въпреки трудностите, предизвикателствата и нормативните несъвършенства институцията НЗОК придоби модерен и отворен облик. Нямах опит като държавен служител, но се научих. Най-хубавото е, че успях да направя много хора горди, доволни и усмихнати, защото работят в НЗОК.

- Освен професионалист вие сте и майка. С какви трудности и предизвикателства се сблъсквате?

- Аз съм майка на дете със специални нужди и действително прекарвам много време в застъпничество за нашия син и подкрепям хората с увреждания в България. Рядко ми задават въпроси за това каква е реалността и какви предизвикателства има работеща майка, когато в семейството има дете със специални нужди. Да бъдеш родител е трудно. Да бъдеш родител на дете със специални нужди е изключително трудно. Същевременно – възнаграждаващо. Създадох философия с годините – с предизвикателствата идват и наградите. Отглеждането на дете със специални нужди е като маратон. Ако обаче искате да останете в състезанието, се налага да правите всичко едновременно, докато бягате – елементарни биологични нужди, цялостна грижа за семейството и децата и не на последно място да работите. В този своеобразен маратон осъзнах, че не е нужно да печеля, просто трябва да финиширам достойно. Човекът, който финишира на последно място в маратона, прави почивки, пие вода, след което продължава. Вярвам, че в специална ситуация трябва да си подарим тези моменти, колкото и да са кратки, защото те са в полза за нас самите. За мен беше най-важно да не изгубя семейството и себе си.

Това, че съм родител на дете със специални нужди, в някои житейски направления ме промени. Това е част от моята идентичност. Но в активна възраст и като работеща в бизнеса жена бях убедена, че ако фокусирам целия си живот, всичките си контакти, себе си около детето и неговите нужди, ще започна да се губя. През последните почти 12 години наистина беше трудно за цялото ни семейство – да запазим баланса, да не пренебрегнем по-голямото ни дете, да оцелеем заедно, да се подкрепяме, да си помагаме и всеки от нас да следва образователно и кариерно развитие. Аз не се отказах да работя. Имахме решителност и бяхме безотказни в семейните решения, така че специалното ни дете да бъде същевременно обгрижено, но и с интензивна терапия при специалисти. Много родители със специални деца в България не успяват да работят.

За съжаление, в страната ни няма необходимата подкрепа към семействата и това често води единия от родителите да откаже от работа. България е единствената страна в Европа, която сляпо подминава нуждите на децата със специални нужди и техните семейства. Много семейства дори търсят спасение в чужбина. Държавата ги е забравила и ги е оставила сами да се справят с трудностите в обществото – без адекватни помощи, без регламенти и без стабилна държавна политика спрямо хората с увреждания. За да се случи промяна, е нужно да се стимулира отговорното родителство, което да бъде подкрепено с подходящи социални, здравни и образователни услуги. В активна възраст родителите на деца със специални нужди е редно да имат възможност да работят, да дават принос със знания, експертиза и активности към икономиката и сектора, в който работят.

Малките неща от живота дават огромна възможност за нормален живот на семействата с деца със специални нужди да се забавляват, да имат социален живот и да могат да работят. Благодаря на всички, които ни помагат!

Текстът е от бр.12/2021 на сп. "Мениджър"