На теория страхотни, на практика вбесяват

Лидерството е сложна работа. Съществуват безброй много подходи и стилове, уникални за всеки водач, но не всеки стил е ефективен в променящата се работна среда. Някои методи изглеждат доста обещаващи на теория, но на практика по-скоро вбесяват служителите, отколкото да повишават продуктивността и качеството им на работа. Други пък са тотално неефективни, но успяват да се прокраднат в начина ни управление, без дори да усетим. 

Ето кои са 5-те най-безрезултатни лидерски стилове и как да ги избегнете:

1. Микромениджмънт

Всички сме имали доста неприятни преживявани с мениджъри, които ни висят на главата. Понякога границата между активната помощ и микромениджмънта е толкова тънка, та чак е невидима. Например, ако забележите, че ваш служител среща трудности при справянето с някакъв проблем, и започнете да се отбивате до бюрото му през час – това микромениджмънт ли е? За жалост, универсален отговор няма. Онова, което един служител смята за намеса, друг може да възприеме като съдействие. Трябва да съобразявате подхода си с индивидуалността на всеки и да търсите признаци дали той не смята помощта ви по-скоро за пречка. В повечето случаи помага да насочите служителя си в правилната посока и да го оставите да свърши останалото. Ако все пак има проблем или се нуждае от съвет/рецензия, той сам ще ви потърси.

2. Тоталитаризъм

Работа на лидера е да задава посоката на своя екип, но много водачи стигат твърде далеч. Те създават тоталитарна култура, където техните напътствия и визия са закон. Да, всеки лидер трябва да има авторитет и да вдъхва уважение, като превръща насоките си в приоритет за екипа, но когато това се случва за сметка на идеите на последния, налице е сериозен проблем. Въпреки че последната дума е ваша, идеите и директивите ви трябва да подлежат на коментар и от персонала ви. Хората ви трябва да се чувстват свободни да дискутират открито необходимите промени и проблемите. Човек не може да мисли за всичко, ако дадете на служителите си зелена светлина да изразяват мнението си, ще видите колко по-добри ще са резултатите. 

3. Анархия

Гъвкавостта е важна и минималистичните управленски стилове стават все по-популярни, но създаването на среда без никакви правила и надзор е рецепта за бедствие. Като лидер трябва да се уверите, че служителите ви общуват качествено и открито, разбират целите на компанията и успяват да постигат съгласие. Когато нямат посока, членовете на екипа ви – независимо колко прекрасни са идеите им и колко усилено работят, за да ги реализират – няма да могат да постигнат нищо. Важно е да има някакъв ред, за да знаят подчинените ви какво се очаква от тях и за да могат да се обединят около една обща работна култура.

4. Сам воинът не е воин!

Способността да разчитате на себе си е възхитителна дори за един лидер, но е токсично да се мъчите да вършите всичко сами, без да възлагате задачи и отговорности и на персонала си. От една страна може да изглежда добре да „пазите” всичката работа за себе си – така служителите ви няма да са прекалено натоварени, а и ще вършите нещата, както намерите за добре. И все пак, като лидер, вие трябва да наемате кадри, които да могат да работят и да генерират желаните резултати. Вашата работа е да разпределяте товара между подчинените си според техните качества и квалификации, вместо да се бъхтите като вол. Научете се да се разчитате на екипа си, а ако не можете – наемете хора, на които можете да имате доверие.

5. Прекалена последователност

Отново, последователността е прекрасно качество, но ако прекалявате с нея, няма да можете да се развивате като лидер. Например, ако имате предварително изградена представа за това, как трябва да ръководите екипа си, и я следвате, без да вземате предвид променящата се среда или индивидуалните предпочитания на подчинените си, пригответе се за катастрофа. Най-добрите лидери са онези, които разбират, че лидерските стилове трябва да се променят и адаптират към новите ситуации. Те не се боят да се съобразяват с нуждите на членовете на екипа си и се стремят да израстват и да усъвършенстват управленския си подход с времето.

Няма лост, който да дръпнете и тутакси да се превърнете във велик лидер, а и малцина са онези, които се раждат с вроден афинитет към лидерството. Постигането на успех на лидерски пост изисква време и опит, постепенно опознаване на екипа и изграждане на собствен уникален подход. Помнете основното правило на лидерството – работата ви е да се уверите, че всички имат нужните условия и качества да си вършат работа. Имайте го предвид, когато оформяте всички свои политики, давате напътствия и възлагате отговорности на персонала си.

.............

Лари Алтън, предприемач и писател на свободна практика, за Entrepreneur.com