Незабравими цитати от "Полет над кукувиче гнездо"

„На Вик Лъвъл, който ми каза, че дракони няма, а после ме заведе в леговищата им." Това е посвещението в книгата „Полет над кукувиче гнездо", която преобръна представите ни за нормалност.

Авторът е Кен Киси, който се ражда на 17 септември 1935 г. За 66-годишния си земен път той остави след себе си и книги, които вълнуват и днес - „Полет над кукувиче гнездо", „Понякога велика идея", „Песента на моряка", „Съдбовен кръг", „Седем молитви на баба Уитър“... Още приживе писателят се превръща в една от литературните икони за културата на САЩ през 60-те години на ХХ век. „Полетът“ придобива още по-голяма слава илед екранизацията му от 1975 г., в която главната роля изпълнява Джак Никълсън. Филмът печели 5 награди „Оскар”.

Докато работи като санитар в психиатрична болница, той започва да халюцинира за индианец, който мете пода. Това става основа на един от най-ярките образи в най-известната му творба "Полет над кукувиче гнездо", публикувана през 1962 г., която е написана като дипломна работа за университета.

Със силното си протестно звучене, тази първа книга на писателя го превръща в култова фигура за американската младеж от 60-те години на ХХ век.

Да си припомним някои вечни цитати от гениалния роман.

***

"Този свят принадлежи на силните. Силният да стане по-силен, като унищожи слабия."

"Какви ли не кучки съм виждал, ама тая води хорото."

"Щом изгубиш смеха значи си изгубил опорната си точка. Оставили се някой мъж да го мачка жена, дотам че да не се смее, той трябва да знае, че е изгубил едно от най-силните си оръжия. И ще започне да мисли, че тя е по-силна от него."

"Разкош голям не искам - мангизи само в джо-о-оба, а кой не ме харесва да си намери гро-о-оба."

"Красиво, жестоко, восъчнобяло лице, подобно на маска, лице, което не иска нищо. Виждал съм милиони такива."

"Господи, в каква бездна от апатия хлътнахме всички, какъв позор, истински позор!"

"За да станеш първокласен мошеник, трябва да се научиш да отгатваш какво иска противникът ти, как да го накараш да си помисли, че ще го получи."

"Сега той приличаше на някакъв стар часовник, който вече не показва времето, но и не спира с изкривени стрелки, с изтрит циферблат и ръждясала камбанка. Стар безполезен часовник, който просто продължава да си трака и да бие без да обозначава нищо."

"Никой не се оплаква от мъглата. Сега вече знам защо: колкото и да е неприятна, поне можеш да се шмугнеш в нея и да си спокоен, че си в безопасност."

"Те бяха само две човешки души, между които бе прескочила искрата на съчувствието - единствената светлина, облекчаваща и тайнствена, която мъждее понякога в мрака на отчаянието и болката."

"Цялата история ще ви се стори твърде ужасна, за да е действителна, твърде страшна, за да е истина."

"Първата на изток тръгна, втората на запад свърна, третата не знам защо, кукувичето гнездо си избра едничка тя и над него прелетя."

"На Вик Лъвъл, който ми каза, че дракони няма, а после ме заведе в леговищата им." - това е посвещението в книгата "Полет над кукувиче гнездо".

...

Още подобни четива може да прочетете в Obekti.bg