Всички идваме от детството

Емоционалните навици и реакции от детството ни предопределят отношенията ни с хората като възрастни. Така поне твърди Теорията за привързаността, разработена от психоаналитика Джон Боулби  въз основа на работата на детския психоаналитик Доналд Уиникот. Тя описва 4 основни стилове на привързване, в които всеки може да разпознае себе си. Защото, както казва Антоан дьо Сент-Екзюпери, ние всички идваме от детството си.

Ø Безопасна привързаност

"Емоциите не ме превземат, но и аз не ги потискам. Общувам лесно и също толкова лесно мога да бъда сам, без да губя спокойствието си и да му се наслаждавам. Отнасям се с внимание към исканията на партньора си и не ги възприемам като заплаха или задължение." 

Този стил на привързаност се развива при деца, които са уверени, че значим и надежден възрастен винаги ще бъде там, когато е необходимо и ще помогне. Тази увереност позволява на децата да се чувстват в безопасност и да изследват света около тях с интерес. Те се радват на близостта в отношенията, но и не се пристрастяват към нея.

Ø Дистанцирана привързаност

„Избягвам близки връзки, склонен съм към недоверие, трудно изразявам чувствата си, обръщам се към другите за помощ или съвет. Обикновено възприемам партньорите като незаинтересовани или откъснати. Не искам да бъда отхвърлен, затова си давам вид, че нямам нужда от привързаност."

Този стил на привързване се появява, когато призивите и потребностите на детето не са получавали отговор и удовлетворение. Детето заключава, че желанията му са безразлични за възрастните и се опитва да се адаптира към тази ситуация, потискайки нуждата си от любов и грижи. Такъв човек може да изглежда безразличен и незаинтересован, но зад това се крие страхът от отхвърляне и тъга.

Ø Тревожна привързаност

„Често чувствам безпокойство, гризе ме ревност, обземат ме емоции, с които не мога да се справя. Страхувам се да не се пристрастя или да изглеждам като натрапник. В такива моменти се опитвам да се оттегля в себе си, но скоро започвам да се чувствам самотен и тревожен и всичко се повтаря. "

Тревожната привързаност е следствие от непредсказуемото поведение на възрастен: понякога груб, понякога нежен, понякога безразличен, той  може внезапно да напусне, изоставяйки детето, а то не разбира от какво зависи това поведение и какво да очаква вбъдеще. Такива деца се страхуват от непознати дори в присъствието на родител, много се разстройват, когато родителят си тръгне, но не се радват, когато той се върне, а понякога дори му се ядосват, защото не се чувстват в безопасност с него.

Ø Недоверчива привързаност

„Самотен съм, защото съм недоверичив. Близките връзки ме плашат, но също толкова ме плаши и да бъда сам и имам нужда от морална подкрепа. Крайно болезнено приемам отхвърлянето и ми е трудно да отстоявам себе си."

Този стил на привързаност се среща при деца, които са свикнали да потискат чувствата си, защото вместо помощ и одобрение от значим за тях възрастен, търпят от него подигравки и заплахи.

Източник: Little Things