Най-добрите не напускат работа

Трудно е да си представите колко често чувам мениджъри, които се оплакват, че най-добрите им служители се канят да ги напуснат.

Мениджърите са склони да търсят вина във всичко друго, освен в най-важния фактор, който кара служителите им да потърсят работа другаде – техният шеф.

Истината е, че хората не напускат работата, те напускат мениджърите.  

Най-тъжното в случая е, че тази ситуация може да бъде избегната сравнително лесно. Всичко необходимо е нова перспектива и допълнителни усилия от страна на мениджъра.

Организации знаят колко важно е да имат мотивирани и отдадени служители, но повечето от тях отказват да търсят отговорност от мениджърите, от които зависи кондицията и настроението на техните подчинени.

Това са част от най-големите мениджърски грешки, които карат добрите служителите да си стегнат багажа и да потърсят работа някъде другаде.

1. Те ​​претоварват хора

Нищо не кара служителите да изгубят търпение и да напуснат работа така, както претоварването.  Идеята, че може да натоварите най-добрите си служители с повече и по-трудоемка работа е изключително съблазнителна. Много мениджъри лесно попадат в този капан, който води до прегаряне, загуба на продуктивност и  евентуално до напускане на работата.

Когато възлагате твърде много работа на добрите работници, вие ги карате да се чувстват все едно са наказани за доброто си представяне.

Нови изследвания от Станфорд показват, че продуктивността за час рязко намалява, когато работната седмица надвишава 50 часа. Когато прескочите границата от 55 часа, нивото на продуктивност достига дъното, при което не се отчита никакво увеличение на производителността за допълнителните часове на работа.     

Ако трябва да увеличите работата, изпълнявана от най-можещите служители, първо трябва да  повишите техния статус. Квалифицираните служите са готови да поемат по-голяма отговорност и натовареност, но не биха останали при вас, ако работа им ги задушава и запълва целия им живот.

Увеличение на заплатата, допълнителни облаги или смяна на длъжността, са правилните средства за увеличение на  натовареността.

Ако просто увеличите обема работа, защото служителите ви са талантливи, без да промените нищо в средата, то те ще си търсят друга работа, която им предложи това, което наистина заслужават.

2.  Те не признават личния принос и не възнаграждават добре свършената работа

Хората често подценяват силата на „потупването по рамота“, особено когато говорим за най-добре представящите се служители, които черпят мотивация от високите постижения и доброто представяне.

Всеки обича да бъдат хвален, но никой не приема комплиментите по-сериозно от хората, които работят здраво и дават всичко от себе си.

Мениджърите трябва да общуват по-често със своите подчинени, за да разберат какво ги кара да се чувстват добре (за някои това е повишението, а за други публичното признание) и да ги възнаградят по подобаващ начин за добре свършената  работа.

3. Те не развиват комуникативни и междуличностни умения

Когато мениджърите биват обвинени за невнимание и пренебрегване на техните служители, те опитват да си намерят оправдание като използват думи от рода на „доверие“, „автономия“ и „овластяване“. Всичко това обаче няма нищо общо с истината.

Работата на мениджъра е да управлява, без значение колко компетентни са неговите служители. Те трябва да бъдат винаги нащрек и да изслушват всички опасения и страхове, които може да имат техните подчинени.   

Когато разполагате с изключително талантлив служител, от вас зависи да му посочите неговите слаби страни и недостатъци, за да може да продължи развитието си и разшири своя набор от умения.

Най-талантливите служители имат нужда от силна обратна връзка. Вашата задача е да им я осигурите. Ако не го направите, най-добрите ви хора ще станат самонадеяни и ще изгубят своя интерес и мотивация да станат по-добри.

4. Те не се интересуват от служителите си

Повече от половината хора, които напускат своята работа, стигат до това решение заради обтегнати отношения с техния шеф.

Успешните компании отделят специално внимание на отношенията между ръководител и подчинен. Те знаят, че мениджърите им трябва да намерят добър баланс между това да бъдат професионалисти и да бъдат хора.

Това са шефовете, които празнуват успехите на техните служители. Те са съпричастни с трудните моменти, през които преминават подчинените им.

Ръководителите, които не проявяват позитивно отношение, винаги може да очакват голям брой напускащи напускащи служители . Невъзможно е да работите за някой повече от 8 часа на ден, ако единственото нещо, от което се интересува са вашите резултати.

5.   Те не спазват обещанията си

Когато обещавате нещо на вашите служители, вие поставяте себе си в позиция между това да ги направите много щастливи и това да видите как ви обръщат гръб.

Ако спазвате обещанията си, ще се издигнете в очите на служителите си, доказвайки се като надежден и честен ръководител. От друга страна, ако пренебрегвате поетите ангажименти, вие ще бъдете приет като несериозен и непочтителен.

Все пак, ако шефът не спазва обещанията си, защо биха го направили всички останали?  

6.Те наемат и насърчават грешните хора

Усилено трудещите се служители искат да работят с професионалисти, които споделят техните възгледи и нагласи към работа. Когато мениджърите наемат неквалифицирани кандидати, техните пропуски и грешки трябва да бъдат компенсирани. От кого и за чия сметка? Разбира се, пак от най-добрите.

Насърчаването на грешните хора е още по-лошо. Когато се скъсвате от работа, за да получите повишение, а позицията е дадена на някой друг някой, който не е свършил дори половината от вашата работа, няма начин да не го приемете като лична обида.

Не се учудвайте, когато талантливите ви служители напускат, ако сте ги подминали за сметка на някои по-некомпетентен .

7. Те не позволяват на служителите да преследват своите мечти и желания

Талантливите служители имат страсти и интереси, с които искат да се занимават. Ако им предоставите възможност да преследват своите желания, ще подобрите тяхната продуктивност и удовлетворението им от работата.  

За съжаление, много мениджъри поставят своите служители в рамки, които ограничава техните възможности. Тези шефове се опасяват, че продуктивността на техните подчинени ще падне, ако им позволят да разширят фокуса си и да следват страстите си.

Тази страх обаче е напълно неоснователен. Проучвания показват, че хора, които могат да преследват желанията си по време на работа, образно казано „летят“. Изследователите определят този феномен като еуфорично състояние на духа, при което хората са 5 пъти по-продуктивни от нормалното.

8. Те ограничават креативността

Най-талантливите служители искат да усъвършенстват  всичко, до което се докоснат. Ако не им позволите да променят нещата и да търсят по-добри алтернативи, просто защото се сте свикнали със статуквото, ще ги накара да намразят работата си. Ако заключите в клетка вроденото им желание да създават, ще ограничите не само тях, но и самите вас.

9.  Те нe предизвикват служителите си интелектуално

Най-великите шефове предизвикват своите подчинени да постигнат неща, които на пръв поглед изглеждат немислими. Вместо да занимават служителите си с банални и досадни задачи, те им поставят високи цели, които да ги изкарат от тяхната зона на комфорт. След това, добрите мениджъри правят всичко по силите си, за да им помогнат да постигнат успех. Когато  възлагате твърде лесни и скучни задачи на най-талантливите ви служители, те търсят друга работа, която да предизвика техния интелект.   

Травис Брадбъри, автор на бестселъра „Emotional Intelligence 2.0“и съосновател на TalentSmart, за Entrepreneur.com