6 грешки, с които пречим на детето да се учи добре

Увлечени в игрите на дългата лятна ваканция, много деца изпитват огромни трудности със справянето с уроците и преговорите в началото на учебната година.

Не им се седи вкъщи да четат и пишат домашни, назубкват изискваното в последния момент, нищо не запомнят, отиват неподготвени в клас... Така новата учебна година още от начало тръгва „накриво“, но какви са точно причините – липса на интерес към уроците, или може би - грешки на родителите?

Най-честите родителски грешки

На вас учеше ли ви се, когато бяхте малки? Беше ли ви приятно да стоите на чина по половин ден, а после, вместо да излезете навън, да пишете домашни? Поздравления! Вероятно сте били сред онези хлапета, на които всичко това се е струвало напълно безсмислено.

Но сега и вие, както и вашите родители тогава, мечтаете вашето дете да се учи добре и отлично. Защото, нали, само след добро образование, диплома от силен университет и отлична професия ще му осигурят щастливо бъдеще... 

А когато "завалят" лоши оценки? За тях не са виновни единствено грешките на децата по време на подготвянето на домашната работа. Много често вина имат и самите родители.

1. Смятате, че без добри оценки то няма да се радва на пълноценен и хубав живот.

Точно това е най-разпространената грешка на всеки родител. Защото у децата трябва да се развива не толкова стремежът да получат шестица или похвала, а да се развива жаждата за учене – именно без нея е трудно да си представим успешното бъдеще. Желанието за учене на нови неща е в основата на саморазвитието, а значи и на силната личност, каквато вие бихте искали да стане вашето дете.

2. Отсъствието на елементарно внимание от страна на родителите към живота и ученето на детето водят до това то да игнорира образователния процес.

Ако родителите не се интересуват от това, то и самото дете няма да бъде увлечено да трупа знания. Това се случва често в семейства, където децата са оставени на „самоотглеждане“ и тук, за съжаление, може да помогне само специалист. Ако родителите се осъзнаят и започнат да проявяват повече интерес към детето си и това как се формира неговата личност, нещата ще се наредят.

3. И обратният вариант е грешка – когато мама и тате постоянно контролират своите деца.

Колко майки са разочаровани, когато детето им донесе тройка, колко татковци предявяват високи изисквания към децата – с упреци, скандали и наказания… Това няма да помогне ситуацията с училищните оценки да се нормализира, но точно тук родителите правят следваща грешка.

4. Родителите учат уроците заедно с децата, за да „помогнат“ и да ги контролират.

Това е може би уместно в началните класове, но даже тогава те бъркат, като не просто контролират как се изпълняват училищните задачи, а директно решават трудните задачи, вместо да помогнат на детето да се справи само с тях – висят му на главата и му натякват, че не е способно да реши дори нещо елементарно.

Детето трябва да учи уроците си самостоятелно, а да се обръща за помощ към вас само в краен случай. Приучете го към това постепенно, започвайки още в средата на първи клас – че няма нужда да ви чака да се върнете от работа, за да седнете заедно да учите за контролно.

Разбира се, можете да проверявате как са написани домашните, но без критики, наставления и поправяне с правилните отговори.

Накарайте своя ученик да проумее сам какво точно трябва да се поправи. И не му се карайте, защото ще намрази и предмета, и цялото училище. Понякога е дори по-добре да не поправяте грешките му, за да свикне само да развива мисленето си – кажете му, че в домашното има една, три, пет грешки, помогнете му да ги открие, но не пишете домашните на детето си.

Много често децата сами са недоволни от това, че са лоши ученици и се стараят да се подобрят, но с постоянни упреци, излишен контрол и изисквания родителите ще виждат добри оценки в бележника, но желанието за знания ще угасне.

5. „Ако получиш само шестици в края на срока, ще ти купя колело.“

Познато ли ви звучи? От една страна, това е правилен подход, защото добрият труд винаги е редно да се възнаграждава. Но от друга, родителите сами могат да станат заложници в объркана ситуация, например: когато срокът свърши, може да нямате нужната сума да купите колелото и да не успеете да изпълните обещанието си. А децата помнят чудесно неизпълнените обещания. Освен това, така могат да свикнат да наблягат на бележките само заради „наградата“, и да искат всяка година все по-голяма награда.

6. Обещават добро образование и доходна работа, ако се учи добре.

Но вие знаете прекрасно, че висшето образование не гарантира щастливо бъдеще… Нужно е да мотивирате и заинтригувате детето - не давайте гаранции, а обрисувайте перспективите, като акцентирате на това, че всичко хубаво се постига с неимоверен труд. И с малко късмет, може би.

Какво ще подейства положително

- Малките деца се мотивират по-лесно.

Например, обяснете, че като се научи да пише, ще може само да пише писма – на Дядо Коледа или на любимите си герои от филмите и приказките. Само помнете, че вашите обещания и мотивации не бива да съдържат неистини.

- Непременно хвалете детето си дори за дребни успехи, които е постигнало. Не е нужно да го сравнявате с връстниците му или със съседчетата или с роднини или с който и да било. „Аз на твоите години само шестици имах!“ – подобна фраза подсъзнателно спъва детето и не му дава да се развива по свой път. Не е нужно да произнасяте такива думи с упрек. Ако искате да разкажете историята на вашия успех, не го правете с упрек или назидателно, а така, че да бъде наистина интересна, полезна и поучителна за детето ви.

- Възпитавайте в него чувство за отговорност – за всичко, което прави, ако ще да е съвсем дребно. Много често именно чувството за отговорност ще му гарантира успех в живота.

- Помнете, че детето не е длъжно да прави всичко по начина, по който очаквате – намалете своите желания и очаквания и го подтиквайте да си върши работата самостоятелно

- Непременно учете детето да довежда започнатото докрай. Това, впрочем, не се отнася само до образованието. И не става въпрос да заплашвате с думи, като: „Докато не си решиш задачите, няма да вечеряш“, но не е редно и да сте прекалено меки – детето трябва да е наясно, че от него се очакват определени неща, от него и от никой друг.

- Никога не плашете детето с наказания. От страх да не му се карате или да не го накажете може детето да започне да изпитва отвращение към ученето, училището, към вас...

Процесът на обучение е безкраен и пряко свързан с ваите умения да възпитате любов към знанията у детето си - длъжни сте да растете заедно с него, в това число и в образователен план. Научете се да търсите и намирате подход към вашия ученик, за да сте всички щастливи заедно.

Източник: noviteroditeli.bg