"На върха на езика ми е..." - странностите на летологиката

Основателката на Ness Labs Ан-Лора Льо Канф говори за универсалния феномен на паметта, известен като летологика и защо не трябва да се борим с него

„Чакай, кълна се, че го знам! - казвате вие. - Само секунда, думата е на езика ми ... Започва с К? Или С? " Чувствате, че сте на път да си спомните, но по някаква причина така и не успявате. Този феномен е известен като летологика. Защо ни се случва това?

Неприятно, но полезно
Изследванията показват, че това явление е универсално и повечето езици използват същата метафора, за да опишат това чувство. 90% от жителите на света, говорещи различни езици, признават, че се сблъскват с това явление, когато им се струва, че даден момент не могат да си спомнят нещо. Явлението е универсално по отношение на възрастта: както млади, така и възрастни хора страдат от летологика. Но, оказва се, че двуезичните хора най-често се сблъскват с него, най-вече когато говорят на по-малко доминиращия за тях език.

Според психолозите Бенет Шварц и Джанет Меткалф летологиката може да се разглежда като метакогнитивен процес, който сигнализира, че човек има трудности със запомнянето - за разлика от пълното му отсъствие. Понякога е ясно, че просто не знаете отговора на даден въпрос. Но когато усетите, че е "на върха на езика ви", умът казва: ние трябва да знаем това.

По този начин, летологиката може да играе адаптивна роля при формирането на паметта и обучението. Ако постоянно се опитвате да запомните определена дума, това е знак, че информацията не се съхранява правилно в паметта ви. Някои изследователи смятат, че тези трудности могат да бъдат свързани с имплицитно учене, когато научаваме информация случайно, без да осъзнаваме, че сме я възприели. И така, какво трябва да направите, когато се сблъскате с летологика? Много хора се опитват да се борят с нея, мислейки, че така ще запомнят по-добре информацията за вбъдеще. Но, може би не си струва да го правите.

Когнитивният психолог Карен Хъмфрис от университета Макмастър в Канада изучава феномена „на върха на езика ми е...“. Тя провежда проучване, в което на доброволците са били показани въпроси като е трябвало да отбележат дали знаят отговора, не го знаят, или е на "върха на езика...". Участниците разполагали с 10 и с 30 секунди, за да намерят думата, преди да им бъде показан отговорът. Два дни по-късно експериментът е извършен отново.

Резултатите са изненадващи: „Колкото по-дълго оставаха в състояние "на върха на езика ми е..." при дадена дума през първия ден, толкова по-често казваха  "на върха на езика ми е...“ при показване на същата дума на втория ден, казва Хъмфри. "Допълнителното време, което хората прекарват, опитвайки се да извлекат дума от паметта си, изследователите наричат ​​недостатъчно обучение. Вместо да запомнят правилната дума, хората се фокусират върху грешката. ", обяснява тя.

Сгрешена тренировка - това е концепция, с която са запознати много спортни треньори: когато играчите тренират неправилно, те всъщност се научават да грешат. Музикалните учители също имат опит с ученици, които твърдят, че се упражняват усилено, но с времето само става само по-лошо. Това е така, защото спортистите или музикантите продължават да повтарят едни и същи грешки, вместо да използват целенасочена практика. „Изглежда, че самото идентифициране на верния отговор не е достатъчно за преодоляване на погрешно поведение. Изключително важно е да се прецени умишлено защо предишният отговор е бил грешен и да се получат незабавни отзиви “, пише Хъмфри.

Нейните изследвания и препоръки са от съществено значение за ученето и образованието. Следващият път, когато изпитате състоянието „на върха на езика ми е...“, не се опитвайте да извличате информация от паметта. Вместо това просто намерете верния отговор. След това го повторете няколко пъти или го запишете, за да го запомните по-лесно. Това ще ви помогне да научите правилната дума или правилния отговор и да не губите време и енергия за грешно обучение.

И ако изпитвате летологика заради информация, която всъщност няма значение за вас, просто я оставете такава, каквато е. Нашата памет далеч не е перфектна, но повечето от недостатъците й са свързани с избора на най-полезната информация.