Отвъд възможното

Специалистът по човешки ресурси Хърбърт Луи наблюдава как някои от най-успешните хора са успели да направят тази промяна, за да оптимизират своята дейност и тази на околните.

Фрази като „визуализирайте успеха“ или важността да имате „печеливша нагласа“ са били разпространявани толкова много, че почти са се превърнали в пародийни клишета в офис културата. Тъй като те са толкова изтъркани и често използвани като извинение за несправедливи ситуации (като уволнения), е лесно да забравите истината в основата на тези изрази – ние контролираме начина, по който ще подходим към дадена ситуация.

Нашите нагласи влияят върху нашето поведение при определени ситуации, обикновено наситени с емоции. Можем да проследим подходите, използвани от някои от най-успешните хора в нашето общество, с които те са поставили себе си и обкръжението си в привилегировано положение.

Мислете за възможности отвъд „реалистичното“

Извън всички квалификации, Стив Джобс е прочут с успехите си в наречената от колегите му област за изкривяване на реалността. Той има невероятната способност като че ли да преследва своите цели и визии във физически смисъл. Например софтуерният инженер Анди Херцфелд, работил в Apple, пише, че Джобс никога не е бил доволен от реалистични прогнози и становища: „Сякаш той можеше да го направи по-бързо чрез чистата сила на волята… Възможно е да си помислите, че невъзможните графици и безкомпромисният перфекционизъм могат да доведат до потискаща работна среда, но през повечето време обстановката в нашия колектив беше спонтанна, ентусиазирана и непочтителна.“

Всеки от нас има вродена наклонност да се издига или да пада до нивото на нашите очаквания. Ето защо професор Тайлър Коуен би предложил по-строг прием за кандидатстване за докторанти. Той пише:

„В критични моменти значително може да повишите стремежите на другите хора особено когато те са сравнително млади, като им предложите да направят нещо по-добро или по-амбициозно от това, което биха предположили. Коства ви сравнително малко, за да направите това, но ползата за тях и за целия свят може да бъде огромна.“

Тази способност трябва да се владее с голямо внимание, както отбелязва авторът Майкъл Шърмър: „Имаше обаче една реалност, която неговото поле на изкривяване не можеше да огъва спрямо волята му: рака… От тази героична трагедия излиза урок: реализмът трябва да има предимство над умишления оптимизъм, защото природата не може да бъде изкривена.“ По време на свой семинар неврологът и професор Тали Шарот предлага да се постигне баланс между оптимизъм и реализъм - ако сте пингвин, който иска да полети, опитайте да сложите парашут преди да го направите.

Преувеличавайте важността на силата на волята

В „Законите на човешката природа“ Робърт Грийн пише: „Това, което трябва да разберем за нагласите, не е само как те влияят на нашите възприятия, но и как определят какво се случва с нас в живота – нашето здраве, отношенията ни с хора и личния успех. Нашето поведение има самореализираща се динамика.“

Той допълва: „Не се страхувайте да преувеличавате ролята на силата на волята. Това е преувеличаване с цел. То води до положителна динамика на самоусъвършенстване и това е всичко, което ви интересува. Гледайте на моделирането на вашите нагласи като на най-важното творение в живота ви и никога не ги оставяйте на случайността“.

Както и предишният пример с Тайлър Коуен показва, е благоприятно да се обградите с хора, които вярват във вас и могат да оценят колко усилено сте работили. Подобно на своя идол Стив Джобс, американският музикален продуцент и рапър Кание Уест действа като че ли реалността е гъвкава. В желанието си неговите проекти да бъдат осъществени, той отказва да признае обективните ограничения. Тази философия се изразява в крайните срокове, които той си поставя, в творческия му процес, в обхвата и мащаба на неговите проекти (музикални и други), в кариерата му, която не познава граници, и в неговия видимо непоклатим оптимизъм. Например в документалния филм Jeen-Yuhs младият Кание Уест разказва на майка си Донда за сътрудничеството си с MTV. Той я пита: „Можеш ли да повярваш?“

„Мога да повярвам“, казва тя. „Ти правиш песни, както Майкъл Джордън изпълнява свободните удари. За всекиго, който прави нещо толкова много и толкова дълго и е толкова добър, трудът ще се отплати. При всяко твое излизане на сцената ти взривяваш публиката.“ Ето как Уест разви своята позитивна и експанзивна нагласа и сега той може да остане много мотивиран в неблагоприятни условия. Това също спомага повече хора да му вярват и да го подкрепят по пътя.

Ако работите в област, която включва изобретателност, вярата във вас самите и във вашите възможности влияе върху резултата. Ако не вярвате, че сте достатъчно креативен човек, сам ще си попречете. За да се подобрите, може би трябва да се отучите от самокритиката и самоограничаващите се нагласи, които сте научили в миналото.

Когато сте изправени пред ключов момент, изпълнен с несигурност, може да се наложи да изглеждате по-уверени, отколкото сте в действителност, вярвайки, че можете да доведете вас и вашия екип до най-добрите резултати, независимо от очакванията.

Каквото и да се случи, можете те да го оправите

Бившият изпълнителен директор на Disney Боб Айгър пише в The Ride of a Lifetime: „Песимизмът води до параноя, която води до отбрана, която води до неприязън към рискове… Оптимизмът задвижва различен механизъм. Особено в трудни моменти, хората, които ръководите, трябва да се чувстват уверени в способността ви да се фокусирате върху това, от което наистина има смисъл, а не да действате, водени от инстинкта за защита и самосъхранение.“

Този вид оптимизъм е от решаващо значение. Не става въпрос за заблуда, позитивизъм или проекция на доброто бъдеще, или нещо подобно -  а вместо това: „Да вярваш в себе си и в хората около теб може да доведе до най-добрия резултат, не е нужно да се обсъжда усещането, че всичко ще се провали“. Всеки може да бъде оптимист в добри времена, но култивирането на оптимизъм и доверие по време на лоши времена – за това са изключително важни позитивната и експанзивната нагласа.

Волята и нагласите не могат да оправят всичко. Все пак е важно да преувеличаваме тяхната роля в нашите умове, така че да влияем на реалността доколкото можем. Някои ситуации включват самореализираща се динамика. В тези случаи промяната на нашите нагласи може да бъде достатъчна, за да промени неща, над които сме смятали, че нямаме власт.

Източник: Fast company