От заплаха към спокойствие

Навиците се променят трудно. След като разберете как работи мозъкът ви обаче ще ви бъде по-лесно да се отървете от проблемни навици за сметка на изграждането на по-здравословен и устойчив начин на живот. Първата стъпка преминава през отделянето на внимание на т. нар. „мозък на заплахата“ (известен още като мозъкът на опасността“, казва Нелиша Уикремасингър, автор на „Отвъд заплахата“ и сътрудник в Saïd Business School в Оксфордския университет.

„Мозъкът на заплахата е още едно название на нашия рептилоиден мозък - най-стария и примитивен дял на мозъка на човека“, казва тя. „Исках да го нарека по друг начин, защото когато говорим за рептилоиден мозък всички смятат, че знаят за какво иде реч. Нещата обаче са много по-сложни“, добавя Уикремасингър.

Според нея нашият мозък си посредничи чрез три взаимосвързани неврологични системи:

- „Мозъкът на заплахата“ е системата, която  отговаря за нашето оцеляване и ни алармира при наличието на опасности

- „Мозъкът на мотивацията“ е този, който ни кара да се надпреварваме с другите и да трупаме ресурси

- „Мозъкът на безопасността“ отразява състоянието на почивка, при което се чувстваме спокойни и отпуснати.

„Всяко от тях има своята еволюционна история, но „мозъкът на заплахата“ се активира най-лесно“, казва Уикремасингър, „Той играе ключова роля за нашето съществуване. Почти всички от нас са били в ситуации, в който той се активира. Много пъти той включва й мозъкът на мотивацията, без да има причина за това“, споделя тя. Именно тази работа на „мозъка на заплахата“ в ненужни моменти създава проблеми и води до изграждането на лоши навици.

Как да контролирате „мозъка на заплахата“

„Мозъкът на заплахата“ ни помогна в началото на пандемията, когато бяхме изправени пред неизвестна опасност, но с течение на времето неговата дейност доведе до объркване, несигурност, прекаляване с анализите и отричане – защитни реакции, които не са особено ефективни“, твърди Уикремасингър.

По думите й човек може да си върне контрола с две прости действия. На първо място, обърнете внимание на начина, по който говорите на себе си. „Може и да е изненадващо, но хората често не са наясно с „сценариите“, които създава вътрешният им глас“, казва Уикремасингър.

Тя съветва хората да записват думите и мислите, които се въртят в главата им, особено когато са в някаква ситуация, в която се чувстват заплашени от нещо. „Това, което ще установите от упражнението е, че думите, които сами си повтаряте, обикновено подсилват тази заплаха. От изследванията знаем, че хората, които се много самокритични, активират зони в нервната система, които свързваме със заплахите. Вътрешният ви глас ви парализира в състояние на опасност, без дори да го осъзнавате“, обяснява тя.

След като разпознаете по-добре думите, които се въртят в главата ви, може да ги адресирате. Уикремасингър съветва да говорите със себе си като с приятел, а не враг.

Вторият метод е физически, тъй като активацията на „мозъка на заплахата“ обикновено идва от физическо преживяване.

„Контролирането на дишането звучи като клише, но има множество прочувания, които показват неговото фундаментално значение. Не ви съветвам, да прибягвате до някакви духовни практики, а просто да внимавате за начина си на дишане и за това дали той работи във ваша полза или вреда“, казва тя.

Според някои проучванията с течение на времето регулирането на дишането променя цялата физиология на човек и му позволява да бъде по премерен в реакциите си, когато е в ситуация на опасност.

„Ако видите човек, който е в средата на паническа атака, първото нещо, което ще забележите, е начина му на дишане – бързо и неравномерно. Това демонстрира колко важен е контролът на дишането. Именно то позволява преминаване от „мозъка на заплахата“ към „мозъка на безопасността. Това отнема малко практика, но в крайна сметка ви позволява да се справяте по-добре с психологическите и социалните стресори, пред които се изправяте“, обяснява Уикремасингър.

Преминаването към „мозъка на безопасността“

„Мозъкът на безопасността“ е онази част от емоционалната ни система, която се е развила първо при бозайниците, които са започнали да осъзнават, че грижата за малките им значително увеличава шансовете им за оцеляване, казва Уикремасингър

„Мозъкът на безопасността“ се е развил в продължение на милиони години. Това е онази част от нас, която ни позволява да се успокоим и да си починем. Тя ни дава възможност да анализираме ситуацията и да се концентрираме. Благодарение на хормоните и химикалите, които се отделят при изпитването на емоции, свързани с „мозъка на безопасността“, ние можем да изграждаме връзки с другите хора“, обяснява тя.

Макар че „мозъкът на безопасността“ играе ключова роля, той често не е стимулиран достатъчно, като в работна среда той може да бъде разглеждан като мечтателство и съответно - загуба на време.

„Тези моменти на спокойствие и тишина подкрепят целите, които повечето организации и хора имат“, казва Уикремасингър. „Здравословните цели са това, което всички искаме, но често не отделяме много размисъл на това как да ги постигнем. Във трудни времена като днешните всички трябва да се научим да забавяме темпото и да даваме място на „мозъка на безопасността“, категорична е тя.

........................

Стефани Воза за FastCompany.com