Моята работа е моят живот?

Минало е доста време от индустриалната революция. През 18-ти и 19-ти век трудовият живот не е бил никак лесен. Условията на работа са били тежки и в много случаи опасни. Децата често са били принуждавани да работят, а възрастните са се трудили по 12 часа на ден до последната четвърт от живота си. Може само да си представим как това натоварване се е отразявало на личния живот на хората.

В края на 19-ти век човечеството навлиза в ерата на масовото производство. Тогава постепенно започва да се вижда светлина в края на тунела. Условията за работа се подобряват и се заражда идеята за „баланс между личния живот и работата“. Работите по 8-10 часа на ден и прекарвате останалото време в компанията на вашето семейство и приятели.

Дигиталната революция обаче създава новa среда, в която тези два свята започнаха да се смесват.

Google, Facebook и други технологични гиганти започнаха да създават миниатюрни градове за техните служители, които не приличат толкова на съоръженията от 19-ти век, колкото на колежански кампуси. Това беше първият случай в историята, в който професионалният и личният живот се сляха напълно – не от необходимост, а от удобство и избор. Google бе една от първите компании, които предложиха на служителите си свободата да се обличат небрежно, а също така им осигури и достъп до места за почивка и хранене, както и специални събития. Честно казано, това се хареса на много хора.

Това ни довежда до днешно време, в което хиляди служители на една от най-скъпите и уважавани компании в света – Apple, отказват да се върнат в офисите, дори след утихване на пандемията от COVID-19

Бъдещето на работата е в личния избор

Някои хора определено искат да работят във високоефективни екипи и са готови да отдадат живота си на това да бъдат добри колеги, лидери и основатели. Много други хора (особено в настоящите пандемични условия) са стигнали до противоположното заключение – те не искат животите им да бъдат доминирани от тяхната работа.

Сега, повече от всякога, служителите вземат съзнателни решения за напускане на работа и търсене на места, които им дават повече автономия, свобода и баланс, при който животът е на първо място, а работата на второ, дори това да означава по-ниско заплащане и не толкова впечатляваща титла. Те предпочитат да се чувстват удовлетворени от повече аспекти на своя живот, отколкото да отговарят на традиционното разбиране за това какво означава да бъдеш успешен.

Оттук възниква въпроса измервали ли сме някога адекватно работата, която вършим?

Google, Facebook, Netflix, Microsoft и всяка друга голяма компания в света (както и повечето от по-малките предприятия) биха искали хората да вярват, че работата е най-важното нещо в живота им. Да, може да имате приятели и семейство и може да ги обичате много. Вашите действия обаче трябва да показват, че на първо място сте отдадени на работата си; че това е вашата мисия и цел.

Води ли това обаче до ситуация, при която работите по-здраво и генерирате повече печалба за компанията?

Бъдещето на работата опира до личния избор, защото много хора осъзнават, че работата не трябва да бъде единствената им мисия в живота. Те разбират, че е нужно да прекарват по 8 часа в офиса по пет, а понякога и шест дни в седмицата, за да бъдат ефективни работници или лидери. Нещо повече, те могат да бъдат по-продуктивни, отделяйки два пъти по-малко време за работа, но правейки го в комфорта на своя дом.

Тъй като все повече хора започват да гледат на работата си в контекста на личния си живот, вместо обратното, фирмите по цял свят ще трябва да преосмислят подхода си към ангажиране, мотивиране и подкрепа на своите служители.

Може би  работата на „пълен работен ден“ и „непълен работен ден“ ще остане в миналото. Нашият трудов живот не трябва да се определя от остаряло разбиране за времеви фиксации в трудовите договори. Компаниите ще започнат да експериментират с договори с по-кратък срок, с четиридневните работни седмици и с целия спектър между работата на свободна практика и пълния работен ден. Може би най-накрая ще се отървем от подхода за измерване на ефективността на служителите на база времето, което отделят за работа, и ще се фокусираме врху резултатите, които постигат.

……………

Брий Гроф за FastCompany.com