Ядосай се!

Никой не обича да изпитва гняв, но същевременно с това никой не успява да избегне чувството напълно.  

Гневът е основен обект на редица психологически изследвания през последния век. Той играе важна роля в теорията за еволюцията на Дарвин, в която английският учен твърди, че подобно на всяко друго широко срещано животинско и човешко поведение, гневът трябва да има някаква полза за отделният индивид, тъй като в противен случай той не би бил толкова често използван. Дарвин отбелязва, че една от основните функции на гнева е изразяването на агресивни и плашещи емоционални сигнали към другите с цел защитаване или придобиване на сила.

В последните години психолозите очертаха и измериха различните разновидности на гнева, които включват подозрителността, раздразнителността, несъгласието и други индиректни негови форми, както и ролята, които тази емоция играе в работата и последиците от нейното изразяване. Тези проучвания помагат за разработването на ефективни методи за борба с гнева.

За никой не е изненада, че изследванията свързват гнева с редица негативни и нежелани резултати, като насилие, тормоз и дори здравословни проблеми от рода на инфаркт. Очевидно е, че гневът представлява стресов агент, чиито множество негативни ефекти оправдават опитите за неговото овладяване на работното място.  

Въпреки това, на повърхността изплуват все повече доказателства, че гневът е нещо, което е дълбоко вкоренено в идентичността на хората и че тази емоция се дължи повече на чисто биологични фактори, а не толкова на външната среда. Освен това, много фактори на работното място, сред които междуличностните отношения, финансовият натиск, високите залози и други аспекти на работата, които са извън контрола на хората, могат да предизвикат гняв в офиса.

Имайки предвид всичко казано дотук, гневът има и една по-позитивна страна, която рядко получава признание.

Например, гневните реакции към некомпетентно или неетично поведение по време на работа са по-ефективни при борбата с тези негативни навици. Забелязването на неравенство и несправедливост в офиса трябва да разгневява. Именно гневът е това, което ни кара да се изправим срещу несправедливото статукво. Гневът представлява и по-добра реакция към лош шеф или мениджър, които се възползва от вашата пасивност, за да ви кара да вършите неща, които не са част от работата ви.

От тази гледна точка гневът не е по-различен от другите емоции, които човек изпитва, било то вина, тъга или срам, и той може да ни помогне да оценим дадена ситуация по най-правилния начин, насочвайки поведението ни към постигането на конкретна цел. Служителите често изпитват гняв и раздразнение, когато се провалят в изпълнението на някаква задача или когато техен колега ги ядосва с нещо. Макар че това определено е неприятно преживяване, то подготвя хората за адекватна реакция към тези проблеми.

Ключът към използването на гнева като продуктивна сила опира до реагирането по емоционално интелигентен начин, а не по деструктивен и контрапродуктивен такъв.

Една от по-спорните „ползи“ от гнева е способността му да тласка хората към по-високи позиции и по-амбициозни цели. Макар че се нуждаем от повече емоционално интелигентни лидери (качеството, което помага за контрол на гнева), повечето от нас свързват настойчивостта, упоритостта и дори агресивното поведение като черти, характерни за лидерите. В последната ми книга „Why do so many incompetent men become leaders (and how to fix it)?“ отделям специално внимание на гнева като причина за изобилието от некомпетентни мъже на лидерски позиции.

Множество мили, спокойни и съпричастни мъже биват пренебрегвани при повишенията за ръководни роли, именно защото не отговарят на архетипа на силния мачо лидер. Не се заблуждавайте – гневът може да бъде емоция, която извисява социалния ви статут, особено ако сте гневен мъж. Това е наследство то нашите маймуноподобни прародители

Гневът също така може да бъде ефективен уред за убеждаване, както може да сте забелязали, ако следвате политически дебати. На фона на множеството предупреждения срещу избирането на агресивни и гневни политически лидери, именно този тип хора печелят все по-голяма подкрепа в световен мащаб, тъй като те играят ролята на съдове, пренасящи недоволството и страховете на обществото. Изследванията показват, че гневът има способността да действа като катализатор и усилвател на социалните промени. В крайна сметка хората, които се представят като противници на гневните лидери, обикновено не одобряват техните идеи и насоката, в която водят обществото, а не толкова върху самият вдъхновяващ и мотивационен ефект на гнева.

Тук е важно да отбележим и че потиснатият гняв много често е по-деструктивен и болезнен от изразения. Както казва Марк Твен: „Гневът е отрова, която повече вреди на съда, в която я съхраняваме, отколкото на този, върху който се излива“.

...................

Томас Чаморо-Премусик, професор по бизнес психология в Университетския колеж в Лондон, за FastCompany.com