7 стратегии за изграждане на по-устойчив екип

Ковид пандемията разкри още по-силно необходимостта от устойчиви екипио и освети липса на необходими умения в част от тях. LHH, бранд от глобалното семейство на The Adecco Group, фокусиран върху развитието на таланти, коучинг в организациите и кариерно консултиране при преход в кариерата, изследва темата и предлага 7 стратегии за изграждане на по-устойчив екип. Специалистите на LHH са идентифицирали четири критични характеристики на устойчивите екипи: откровеност, находчивост, състрадание и смирение. Ролята на мениджърите е да си отговорят на следните въпроси, за да преценят нивото на устойчивост на екипа им:

· Откровеност: Може ли вашият екип да води открит, честен диалог и обратна връзка помежду си? Устойчивите екипи са способни да говорят истината помежду си, за да се идентифицират колективно и да решат предизвикателствата, пред които са изправени.

· Находчивост: Когато се сблъскате с предизвикателства или проблеми, може ли вашият екип да се събере, за да вземе креативни и ефективни решения? Устойчивите екипи посвещават енергията си на решения и остават фокусирани върху резултатите, независимо от външните условия.

· Състрадание и съпричастност: Дали членовете на вашия екип наистина се грижат един за друг и споделят ли както успехите, така и неуспехите? Устойчивостта често се изразява в дълбока ангажираност за „съвместно издигане“ на екипа, а не в търсене на индивидуално признание или успех.

· Смирение: Може ли вашият екип да поиска и приеме помощ от други членове на екипа? Устойчивите екипи са готови да признаят, когато проблемът е станал неразрешим и да поискат помощ, или от някой друг в екипа, или от някой друг в организацията.

„Устойчивостта на екипа може да бъде сравнена с батерия. Трябва редовно да се възстановява и презарежда. Екипите, които въвеждат мерки за това, ще установят, че са по-добре оборудвани и най-важното, че са готови да предприемат всякакви предизвикателства по време на пандемията и след това.“, коментира д-р Мария Янева, старши LHH кариерен консултант в Adecco България и мениджър за услугите на LHH за България.

След оценка на екипа, от LHH препоръчват следните 7 практики за насърчаване на устойчивостта:

Откровеност: Психологическата безопасност - убеждението, че всеки член на екипа може да говори без последствия - е от решаващо значение за създаването на устойчиви екипи. Ако има затруднения в откровеността пред целия екип, мениджърите могат да разделят хората в по-малки групи, за да се насърчи допълнително откровената и честна дискусия.

Независими наблюдатели: За да помогнат на членовете на екипа да приемат откровени оценки за тяхната работа, устойчивите лидери канят външни експерти да предложат обективна перспектива относно проблемите и груповата динамика в екипа.

Споделяне на истории: За да насърчат участието, доверието и ангажираността, лидерите често насърчават членовете на екипа да очертаят жизнения си път, включително върхове и спадове, и да споделят това с останалата част от екипа. Така в групата се създава среда, в която се приветстват състраданието и смирението.

Споделяне на страхове и предизвикателства: Устойчивите екипи изразяват своите страхове и притеснения помежду си. За да изградят доверие и честност, лидерите трябва да улеснят този процес като работят да предразположат хората да признават своите страхове или предизвикателства в отношенията, както и да ги насърчават да ги обсъждат в екипа за намирането на решения.

Покажете, че ви е грижа: Лидерите трябва редовно да демонстрират, че искрено се интересуват от напредъка, който постига екипа, задавайки сондиращи въпроси, за да разберат основните проблеми, но и да слушат и разчитат внимателно отговорите.

Проверки на „температурата“: В началото на всяка среща, помолете всички да заявят своите енергийни нива по скала от едно (ниско) до пет (високо). Това просто упражнение бързо ще определи дали има някой, който се нуждае от внимание, претоварен ли е или изпитва чувство на неудовлетвореност.

Ангажирайте се да изграждате взаимна устойчивост: Ние наричаме това „съвместно издигане“. От съществено значение е да се установят ясни и недвусмислени очаквания около единството на екипа и подкрепата от партньори. Всяко колебание или нежелание да се помогне на затруднен колега е знак, че може да са необходими по-дълбоки намеси.