Новото 40

Не, това няма да е един от онези текстове, които ще правят дисекция на поколенията и ще ги сравняват по несравними критерии. Тук и сега ще се фокусираме върху 40-годишните мениджъри. Заслужава си да им обърнем специално внимание, защото те и в глобален, и в български аспект принадлежат към поколение, призвано да реализира преход към нов тип икономически и обществени отношения. Думата „преход“ у нас е по-скоро идеологема, но в действителност днешните 40-годишни са може би първото поколение, в което има шанс разбирането за част от случилото се през последните 30 години да има „нов прочит“. Една от причините за това е, че съществува една сравнително устойчива бизнес среда, в която характерните експерименти от 90-те години на 20. век са наистина история. От друга страна, за баланс днес глобалният свят е подготвил достатъчно сблъсъци с несигурност и нелицеприятна икономическа реалност, която коства нерви и усилия.

И все пак какво е характерно за породата на 40-годишния мениджър, което би трябвало да ви остави спокойни, ако му поверите бъдещето си в професионален аспект?

На първо място бих се осмелил да твърдя, че в съзнанието му обикновено ги няма демоните на прехода – мнителност и сляпа вяра, че има глобален конспиративен план, който определя успехите и неуспехите. Той е образован, натрупал опит в тежки времена (независимо дали е в България, или в чужбина) и разчита основно на собствените си знания, умения и устойчивост. Бихме казали, че това е първото поколение мениджъри, които имат самочувствието, че нищо не им липсва, за да бъдат 100% глобално конвертируеми. Ако в предното поколение стопански ръководители често се срещат определени дефицити като например невладеене на чужд език, трудна адаптация към съвременните технологии и свързаните с това напрежения и дори комплекси, днешните 40-годишни шефове не изпитват подобни проблеми. Дори и да не знаеш нещо, имаш на разположение методиката и инструментариума бързо да наваксаш в това, което ти липсва. Изгледите за успешна мениджърска кариера също се подплатяват с необходимите знания и умения – МВА степента е инвестиция, която има добре претеглени преки и косвени ползи и най-важното – планирана възвръщаемост.

Също много важен плюс за това поколение мениджъри е, че те не робуват на възрастови стереотипи. Ще рече: имат еднакъв респект към способните и умните, независимо дали са 20 години по-стари, или по-млади от тях. Развитието на бизнеса в посока всепроникваща дигитализация е една от причините за това. На 40 години вече си даваш сметка, че скоростта и потенциалът на по-младите е точно това, което ти е нужно, за да имаш успешен екип, който може да издържи на скоростта на околния свят. В същото време се чувстваш достатъчно млад и уверен, за да не подхождаш с комплекси и недоверие към хората, които още в началото на професионалния си път имат някои ключови знания и умения, които изпреварват собствените ти компетенции.

Понеже споменах и глобалния преходен характер на това поколение, бих си послужил с един пример. Съвременните теории за динамиката в поколенията определят 40-годишните като Xennials – уникална група от хора, които стоят между поколението Х и поколението Y (millennials) и са родени между 1977 и 1983 г. Според социалните изследователи тези хора са истинското свързващо звено между аналоговата и дигиталната ера в живота и бизнеса. Фактът, че им се налага да градят най-динамичната част от кариерата си в точно тази среда и се справят успешно, е сигурен знак, че хоризонтът на развитие е относително добре подсигурен.

Не липсват и определени притеснения и съмнения. Така например екипната работа вече е много различна – екипите нямат време (а често и възможност) да се съберат физически. Затова може да се каже, че мениджърът трябва да спои виртуално хората или по-точно резултатите от работата им. За това се изисква комбинация от много силно вникване в самия проект и същевременно запазване на стратегическия общ поглед върху всички проекти и процеси. Самите мениджъри от това поколение са изпитали (и вероятно успешно преодолели) тази трансформация – „срещата“ на празна маса, чрез конферентна връзка. Това е реалността в бизнеса вече повече от 10 години и е прието като нормално, без да пречи на ефективността на сътрудничеството.

Вече няма multi-tasking, а cross-tasking – на почти всички нива във фирмата се работят няколко проекта едновременно, прогресът по тях е трудноосезаем на ежедневна основа. И това е предпоставка много голяма част от 40-годишните мениджъри да са сериозно застрашени или вече да са част от бърнаут синдрома. Буквално ежеминутното преразпределяне на вниманието върху различни задачи действа силно стресиращо, на много хора влияе зле не само на продуктивността, но и изобщо на цялостния емоционален баланс. Cross-tasking е част и от размиването на границата между работното и свободното време. Това важи не само за мениджърите – за да успяваш да си осигуриш по-големи „пакети“ свободно време, едно от най-важните умения е да можеш бързо да се концентрираш. И да работиш в невероятни часове от денонощието и места, които преди са били запазени за отдих. Шофирането или презокеанският полет вече не са дейности, които ще те задържат далеч от задачите ти.

Несъмнено голямата част от съвременните мениджъри имат по-здравословен начин на живот и целенасочено се стремят към него. Проблемът е, че за мнозина времето, което могат да отделят за подобни дейности, е все по-малко и планирането му често се натрупва към останалия стрес.

И накрая, но „не на последно място“ – науката, а не научната фантастика прогнозира, че животът и капацитетът на хората от поколението на днешните 40-годишни може да бъде сериозно удължен, респективно запазен. Може би единственият въпрос остава – дали смисълът му е да го посветим на работата, или да се опитаме да върнем част от времето си за личните ценности, които около 40-те вече сме опознали и разбрали.

Далеч съм от мисълта да абсолютизирам и идеализирам поколението ни. А, да – забравих да кажа, че (все още) съм на 40… И аз като мнозина други миналата година не си празнувах рождения ден; и аз изпитвам лека носталгия по миналото. Но то е, защото миналото е добре пречистено от трудности и неприятности и в съзнанието е 100% предвидимо и следователно сигурно убежище от някои предизвикателства в настоящето.

Източник: Списание "Мениджър"