Всички познават добре проблемите, които възникват, когато децата влязат в магазин за бонбони: те искат от всичко по много. За съжаление, упражняването на самоконтрол не става кой знае колко по-лесно с възрастта. Това обяснява защо създаването на ограничен брой приоритети и придържането към тях е едно от най-трудните предизвикателства пред мениджърите днес.

Ето един бърз пример:

Мениджър събира екипа си и го моли да направи списък на всеки голям проект или инициатива в ход. Изненадващо излизат 150 проекта, много от които изразходват едни и същи ресурси и се правят от едни и същи хора. При това положение не е чудно, че повечето се изпълняват със закъснение, а хората от екипа се чувстват пренатоварени.

Мнозина смятат, че всичко е важно и нищо не може да бъде пренебрегнато, без това да доведе до сериозни последици. Но ако наречем всичко приоритет, то значението на тази дума се губи.

По-лошото в случая е, че хорта на по-ниските нива в компанията са принудени да се справят с всичко. В този лабиринт те на своя глава трябва да определят кое да свършат първо, а после шефовете се чудят защо това, което всъщност искат, не е направено.

Всяка организация има приоритети като част от стратегическия си план. С течение на времето обаче яснотата на тези приоритети изчезва, тъй като те се превръщат в конретни действия, в проекти и инициативи, чието развитие се бави по различни причини (например конкурентни заплахи, оперативни проблеми, възможностите на клиента).

Поради това е полезно периодично да събирате екипа заедно, за да се набележат точните приоритети. Макар че тази дейност трябва да се извърши на ниво ръководство, резултатите трябва да се разбираеми за всеки. Хората искат да знаят кои проекти и инициативи са най-важните и защо, така че да съсредоточат усилията си в тяхното изпълнение.

Определянето на приоритетите следователно не е просто еднократно упражнение. Необходимо е то да се повтаря периодично, за да се уверите, че вие и вашите хора работите върху правилните неща.

По материали от E-executive