Правилното решение

Правилното решение

Това е грешка, която добре позната на всички работещи хора – лидерът взема решение едностранно, без да се допита до никой друг и да прецени дали то е от полза за всички.

„Решенията губят своята сила, когато заинтересованите страни не са ангажирани с тях“, казва Ерик Плинър, главен изпълнителен директор на YSC Consulting и автор на книгата „Difficult Decisions“ (Трудни решения).

„Лидерите се нуждаят от участието на своите служители. В противен случай тяхното решение може никога да не бъде изпълнено по желания начин и да спечели уважението им“,

По думите на Пилбър изграждането на консенсус при взимането на решения зависи от задаването на правилните въпроси. Той съветва всеки лидер да внедри няколко ключови стъпки в процеса на вземане на решения, започвайки с въпросите:

За какво точно вземам решение? Аз ли съм този, който трябва да вземе решение?

За да обмислите всеки възможен сценарии, трябва първо да запитате какъв е истинският проблем. Улавяте ли неговата същина, или подхождате повърхностно към и трябва да направите по задълбочен анализ? След това помислете дали решаването на този проблем е част от вашите отговорности. Дори и да е попада в задълженията ви, може да има друг човек, който е по-добре запознат със ситуацията и може да вземе решението вместо вас. Ако това решение не е критично и не е нужно да бъде взето точно от вас, то спокойно може да го делегирате.

Спешно ли трябва да се вземе решение?

Ако става въпрос за важно, но не и спешено решение, то отделете повече време за размисъл. Процесът на решаване на по-мащабни проблеми изисква включването на повече заинтересовани страни за постигането на консенсус. От друга страна, спешните решения, които не са от съществено значение, предполагат малко по-авторитарен подход.

Кои са заинтересованите страни? Как ще ги ангажирате с вземането на решение?

Ако трябва да вземете някакво трудно решение, което ще има широкообхватен ефект, имате нужда от хора, които да са на ваша страна. Подгответе ги добре, преди да стигнете до същината на въпроса. Попитайте кой иска да участва в процеса на вземането на решение, кой е заинтересован, но няма нужда да вземе участие, както и кой трябва да бъде запознат с решението.

„Ако попитате някого за неговото мнение, без да възнамерявате да го вземете предвид, рискувате да го обидите. Помислете за индивидуалните нужди на всички заинтересовани страни и за подхода, които ще гарантира тяхната ангажираност с процеса по вземане на решение“, казва Плинът..

Обяснете как ще бъде взето решението, след което потърсете мнението на заинтересованите страни

Как трябва да бъде взето решението? С демократично с гласуване, с постигане на консенсус или с право на вето от всяка заинтересована страна? Може би се нуждаете от различни гледни точки, които да повлияят на собственото ви виждане?

„Избягвайте двусмислието, защото се страхувате, че заинтересованите страни няма да харесат начина, по който искате да бъде взето решението“, казва Плинър. „Те няма да бъдат особено щастливи, ако очакват, че ще получат глас, а в крайна сметка не са част от процеса‘, добавя той.

Пилнър съветва да бъдете конкретни: „Питам ви за решението, защото искам да чуя вашето мнение / да получа подкрепа с вашия глас / да ви дам право на вето“.

Благодарете на заинтересованите страни за техния принос

След като сте получили обратна връзка е добре да кажете нещо от типа на: „Оценявам вашето мнение“ или „Благодаря, че споделихте с мен виждането си“. Напомнете им как ще бъде взето решението и дали имат право на глас или вето. Това ще им помогне да приемат с решението, дори ако крайният резултат не е този, на който са се надявали“.

……………….

Марсел Шванц, основател на Leadership From the Core, за Inc.com

Превод и редакция: Георги Георгиев

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ