Да влязат българките лидери

Бизнесът у нас се радва на по-голям дял жени на високи позиции, отколкото е типично за Европа - и може само да съжалява, че те не са още повече

Ако "Лемън Брадърс" бяха "Лемън Систърс", те вероятно нямаше да спечелят толкова пари преди кризата, но все още щяха да са в играта. Тази сентенция се роди в Давос непосредствено след фалита на голямата инвестиционна банка и в следващите години бе припомняна многократно, най-често от управляващия директор на Международния валутен фонд Кристин Лагард. Мъжкото състезателно начало в бизнеса е отишло твърде далеч. Икономиката се нуждае от повече здравомислещи жени на ръководни позиции.

Само че това е мъжки свят - нещата не са се променили особено след 1966 г., когато Джеймс Браун изпя прочутата си песен Don't Be a Dropout ("Не се отказвай"). Независимо от способностите и квалификацията на жените невидимите паяжини на мъжките клубове правят много по-трудно за нежния пол да излезе напред. Или - което е още по-печално - жени се наемат на уж ръководни позиции "за цвят", за да се поддържа илюзията за равнопоставеност на половете, а действителните отговорности се носят от мъже в сянка.

Ако развити демокрации още не могат да се преборят с този наследен модел, какво да говорим за патриархална България? Оказва се, че по отношение на използването на женския лидерски потенциал българският бизнес не отстъпва, а дори надвишава средните показатели за Европа.

Малко под 20% е делът на фирмите в Европейския съюз, които през 2017 г. имат жена за топмениджър. В България според последната статистика на Световната банка от 2013 г. този процент е 23,9. Разликата на пръв поглед не е внушителна, но тя все пак говори, че в България жени застават начело на бизнеса по-често, отколкото е типично за Европа. Защо се получава така? Отговорите са много: българките са адаптивни, много трудолюбиви, учат повече от мъжете (средно с една година), а и да си го кажем - самоотвержеността на българската баба позволява на жените в активна възраст да преследват професионалните си цели, без да лишават семействата си от женски грижи.

Разбира се, много от решенията в компаниите се взимат не еднолично от главния изпълнителен директор, а в диалог с целия мениджърски екип. В по-широката статистическа категория "Дял на жените сред мениджърите на висше и средно ниво", която се използва от Международната организация на труда, в България делът на жените през 2016 г. е 39,3%. През годините този процент се движи в интервала 35-42.

И за да е пълна картината, да вземем и малко по-стара, но засега единствена налична статистика за дял на жените сред професионалистите и техническите специалисти. Според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие към 2006 г. делът на дамите сред българските професионалисти е 62%.

Посочените данни - макар и от различни години и събирани с различна методология, рисуват една сравнително правилна пирамида, която на всяко стъпало се стеснява с около 20 пункта. Трима от петима заети на ключови позиции във фирми и предприятия в България са жени. Те отговарят за оперативните задачи и със своите познания и умения са главен източник на принадената стойност в икономиката. На следващия етаж делът на жените сред мениджърите, които осигуряват и контролират изпълнението на бизнес плановете, се стеснява до 40%. Най-горе, където се взимат решения за бъдещето, остават само 25% жени.

Сделката не изглежда особено честна. И толкова по-голямо внимание обществото насочва към онези жени, които въпреки всичко са успели да се преборят за лидерско място в света на - все още - мъжкия бизнес. Какви са те по характер: екстровертни комуникатори или интровертни тесни специалисти? Работохолици ли са лидерките в бизнеса, или разчитат основно на природния си талант? Обичат ли да командват подчинените мъже, или предпочитат да изграждат екипи, в които мъжете сътрудници въздишат по чара на своята директорка? Как се справят жените - бизнес лидери, с майчинството, с патриархалните предубеждения, намират ли време да готвят и да помагат с домашните на децата?

Отговор на тези и на други подобни въпроси има в списанието, което държите в ръцете си. Но не е ли мениджърът на първо място мениджър, а мъж или жена, бял или черен, млад или стар - само извън работното си място?

Науката твърди, че полът все пак определя до известна степен подхода на мениджъра, като диктува предразположеността му да поема риск. Невролозите са доказали връзката между риска и нивата на стероида тестостерон, който при мъжете е 15 пъти повече, отколкото при жените. Зависимостта е двупосочна: когато мъжът печели, нивата на тестостерон в организма му подскачат, а когато започне да губи, увеличава се кортизолът, създаващ усещане за безпокойство и страх. Организмите на жените са по-стабилни към подобни хормонални капани.

Нещо повече - щом кортизолът в мъжете наблизо се покачи, организмите на жените започват да излъчват окситоцин, който неутрализира мъжките страхове и поражда приятни и спокойни емоции в околните. В книгата си "Широко влияние - как жените променят начина на работа в Америка" Джей Нютън-Смол обобщава: "Ако на пазара има по-голям брой жени, те могат да сложат край на пазарните балони по биохимичен път. Ще намалят тестостерона и ще забавят рязкото покачване, ще контролират и кортизола - а така и паниката при понижение".

Звучи прекалено добре, за да е истина, но специалният бизнес талант на жените е познат от древността. Достатъчно е да напомним, че библейският цар Соломон завършва своите притчи с възхвала на жената, която "схваща, че търгуването є е полезно и светилникът є не угасва през нощта... Нека делата є я хвалят сред хората".

А как стоят нещата в България днес? Една от опитните и уважавани наши финансови журналистки споделя за сп. "Мениджър": "Българската жена - бизнес лидер, съвсем не е изчезващ вид в корпоративния пейзаж, напротив. Виждаме жени на ръководни позиции във финансите, търговията, сектора на услугите, в медиите, в стартъп екосистемата... навсякъде. Обикновено те са с висок образователен ценз и биха могли да се реализират навсякъде по света. Градят кариерата си с години и почти винаги, преди да поемат ръководен пост, са ключови експерти на ниво конкретен бизнес".

"Ценностният модел на жените на ръководни постове, които познавам, се базира на здрави устои и им дава увереност и вътрешна сила да съвместяват успешно кариерата със семейството и майчинството. Тези жени са изключително мобилни и все повече онлайн" - отбелязва Светла Несторова, главен изпълнителен директор и председател на УС на ЗЕАД "Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп". По думите є в България все пак няма особена разлика между жени и мъже в качеството им на бизнес лидери. И за едните, и за другите решаващо е да могат да вдъхновяват екипа си и да мислят стратегически.

Изглежда, че в България различията между мъже и жени в бизнеса действително са по-слаби от типичните за Европа. Това косвено се доказва и от по-малката "джендър пропаст в заплащането": за една и съща работа жените в България обикновено получават 12% по-малко от мъжете, докато средното за ЕС разминаване е 16%.

Икономиката, далеч не само българската, тепърва ще се отваря за женския тип мениджмънт и в бъдеще вероятно много мъже ще се записват на курсове за "женски бизнес умения". Бизнес средата в България може да спечели още днес, ако жените на ръководни позиции, които не са никак малко, се посветят изцяло на това, което умеят най-добре - да бъдат себе си.

Димитър Събев