"Мениджър” в аванс: Когато банкерите стават брокери

Една тема е особено болезнена за банкерите. Лошите кредити. Стане ли дума за нея, те се притесняват и отказват да говорят в детайли. А истината е, че точно за тях (казано другояче, за управлението на обезпеченията на клиенти, изпаднали в неплатежоспособност) те отделят най-големи ресурси и най-много време. И тук далеч не става дума само за апартаменти, а за хотели, предприятия, превозни средства, машини. Затова е нужно да са гъвкави и да търсят различни подходи за справяне с проблема.

По всичко личи, че са напипали вярната формула. Поне засега. Съдим по това, че нямаше фалити на банки заради необслужвани кредити, неуправляваеми загуби, масова разпродажба на активи на безценица. Сухата статистика също показва, че процентът на лошите кредити е овладян. Ръстът спря, а според специалистите пикът е отминал.

Последните данни на БНБ към края на декември 2013 г. показват, че общият размер на класифицираните кредити продължава да се свива. През 4. тримесечие на годината те са намалели с 88 млн. лв. Така, съотношението на нетните кредити с просрочие над 90 дни се понижава, макар и минимално до 10,28% при 10,79% към края на 3. тримесечие. Процентът се получава, като от брутните кредити се приспаднат вече направените разходи за обезценка.

Брутният дял на т.нар. лоши кредити пък падна под 17 на сто към края на декември. Според експертите причината е отписването на несъбираеми дългове, а не толкова подобрението на икономическата ситуация и стабилизирането на финансовото състояние на кредитополучателите.

Именно здравословното изчистване на балансите е един от подходите, който стана любим на банките през последните месеци. Прогнозите са, че процесът ще продължи. Такава е и препоръката на Международния валутен фонд в последния доклад за България. Според фонда банките трябва да работят по-активно за намаляване на необслужваните кредити и активното освобождаване от обезпечения. МВФ дори е на мнение, че процесът се е забавил повече от необходимото, а е важен. Защото ще има положителни ефекти, сред които намаление на административните и правните разходи на банките, свързани с управлението на тези активи.

Сега банките придобиват част от обезпеченията си, като в общия случай трупат активите в техни дъщерни дружества, отделят финансов, човешки и времеви ресурс за управлението им.

Виктория Бояджиева, целият текст - в списание „Мениджър” през април