Неефективното събиране на пари спира развитието на българския бизнес

Липсата на адекватни действия за събиране на вземания спират развитието на бизнеса в България. До такива тревожни изводи достигна маркетингово проучване, проведено от IPSOS Marketing по поръчка на EOS Матрикс България. Изследването показва развитието на финансовата култура, нивото на информираност, търговските процеси и управлението на просрочени вземания през приключилата финансова година. Методът за провеждане е телефонно интервю с над 4000 компании в страната, от които са селектирани 303 външно-търговски фирми и фирми, търгуващи в България, които отговарят на профила за наличие на затруднения със събиране на вземанията от свои клиенти и партньори.

Резултатите от проучването сочат, че средно на фирма се падат по 20 клиента, които бавят плащанията, като този брой е по-висок при търгуващите на българския пазар компании - около 33. Средният размер на вземания на клиент е малко над 80 хил. лв., като половината от компаниите не знаят каква е сумата на забавените им плащания.

Българските компании, които работят на чужди пазари, посочват Гърция, Италия и Румъния като държавите, в които клиентите им най-често бавят плащанията си след падежа.

Данните на проучването показват също ключовата роля на навременното управление на процеса по събиране на вземания - 6% от всички забавени плащания не се връщат никога на фирмите.

Сред основните причини, които компаниите изтъкват за невъзможността да съберат вземанията си, са: прекратена дейност на клиента, изтекъл давностен срок, а в 30% от случаите компаниите имат съдебно решение в своя полза, но въпреки това не могат да съберат парите си.

През последните години финансовата култура и дисциплина на компаниите в България се подобрява. 32% от запитаните винаги проверяват кредитоспособността на своите клиенти и партньори. Като основен източник на информация обаче компаниите посочват интернет, а това крие своите рискове.

Фирмите-износители, за разлика от компании, които търгуват на българския пазар, по-често ползват кредитни отчети или препоръки за проверка на финансовото състояние на партньорите си.

По-голямата част от фирмите (над 80%) имат сключени договори и/или фактури със своите клиенти. Заявките за поръчка и приемо-предавателните протоколи са други документи, които фирмите ползват за обезпечаване на вземането си. И все пак една трета от анкетираните не прилагат тези методи на документална обезпеченост по отношение на всички свои клиенти.

Категорична е тенденцията за налагане на отложено плащане – 84% от компаниите го посочват като най-често използван метод. Средният срок за отложено плащане е 38 дни след извършване на услугата и доставка на стоката от страна на изпълнителя.

Средно 147 дни след изтичане на този срок фирмите започват да смятат задължението за трудно събираемо – дотогава те се опитват да събират чрез вътрешни ресурси. Реално обаче една трета от клиентите бавят плащания още в рамките на първата седмица след падеж.

Данните сочат, че компаниите в България проявяват висока толерантност при забавяне на плащанията и едва 5 месеца след настъпване на падежа търсят външна помощ, като най-често прибягват до съдебни мерки – така правят над половината от анкетираните компании. Едва 13% възлагат процеса на специализирани агенции.

Данните показват още, че реалният ефект при съдебни действия настъпва след средно 16,7 месеца, докато при възлагането на агенция този срок е по-кратък – средно 7,4 месеца.