Десетте най-влиятелни носители на Нобеловата награда за мир

Нобеловата награда за мир за 2013 г. бе присъдена на Организацията за забрана на химическите оръжия, чиито служители в момента правят опити да ги унищожат в раздираната от конфликти Сирия. Призът бе даден практически в аванс – процесът на ликвидиране на отровните вещества е едва в началото си и Организацията тепърва ще трябва да доказва правотата на решението на Норвежкия Нобелов комитет.

Наградата за мир е най-субективната от всички категории на Нобеловите премии. За над вековната им история тя е била връчвана на хора и организации, чиято репутация не може винаги да се нарече идеална. Сред лауреатите й обаче има и много хора с огромен принос към промяната на историческите процеси. Порталът Лента.ру припомня десетимата най-известни от тях.

Фритьоф Нансен, норвежки учен и дипломат. Лауреат за 1922 г.

Премията е дадена на Нансен – тогава върховен комисар на Лигата на нациите по въпросите на бежанците – след като той помага за завръщането в родината на над 400 хил. военопланници след Първата Световна война.

Той е почетен и за активната си помощ за гладуващите по Поволжието. Нансен получава наградата за голяма своя изненада – той не знаел, че кандидатурата му е била издигната.

Франк Келог, 45-и държавен секретар на САЩ. Лауреат за 1929 г.

Лидерът на американската дипломация получава премията за разработката на Пакта Бриан – Келог, участниците в който се задължават да се откажат от военни действия като политически инструмент. Идеята за създаването на пакта е дело на легендарния френски външен министър Аристид Бриан. В неговата версия обаче се предвиждало да се подпишат само Париж и Вашингтон. По инициатива на Келог в пакта взимат участие практически всички държави по света.

Джордж Маршал, 50-и държавен секретар на САЩ. Лауреат за 1953 г.

През 1947 г., когато встъпва в длъжност като държавен секретар, Джордж Маршал инициира програма за следвоенна помощ за Европа, която става известна като „Плана Маршал”.

Сумата, похарчена от Щатите за възстановяване на европейските държави, достига 15 млрд. долара. По днешен курс това са почти 150 млрд. долара.

Мартин Лутер Кинг, американски правозащитник. Лауреат за 1964 г.

Борецът за правата на чернокожите, които дълго време остават обект на тежка дискриминация в САЩ, е награден за отстояването на идалите за борба чрез ненасилие. Той организира цяла вълна протестни акции и така успява да постигне постепенната отмяна на сегрегацията. През 1968 г., скоро след убийството на Кинг, в САЩ е приет закон, който забранява всяка дискриминация, включително и заради расови признаци.

Вили Бранд, четвърти федерален канцлер на ФРГ. Лауреат за 1971 г.

Германският канцлер получава премията за политиката си, ориентирана към сближаване със страните от съветския блок. Бранд се отказва от курса на предшествениците си от Християндемократическия съюз и решава да стопли отношенията с ГДР, СССР, Полша, Чехословакия и другите държави от Варшавския договор. Така напрежението между враждуващите лагери значително се уталожва.

Андрей Сахаров, съветски ядрен физик и правозащитник. Лауреат за 1975 г.

В момента на връчването на Нобеловата награда, която не успява да получи лично, Сахаров вече е известен в цял свят като човека, събрал смелост да предизвика съветската държавна машина.

Въпреки предупрежденията на Кремъл, ученият отново и отново изразява публично критиките си към властта, за което накрая е лишен от всички награди и през 1980 г. е изпратен на заточение в Горки (днес Нижни Новгород). Успява да се върне оттам чак през 1986 г., когато на власт идва Михаил Горбачов.

Майка Тереза, католическа монахиня. Лауреат за 1979 г.

Работещата в Индия монахиня от албано-румънски произход е отличена с премията „за борбата й с бедността и страданията”. Създадената от нея в Калкута конгрегация „Мисионери на милосърдието”, която от 1948 г. се занимава с оказване помощ на бедни и тежко болни хора, както и със строежи на училища и болници, с времето разпространява влиянието си практически из целия свят. За тази деятелност през 2003 г. Римокатолическата църква обявява майка Тереза за блажена.

Лех Валенса, шести президент на Полша. Лауреат за 1983 г.

Организаторът на серия стачки и създател на профсъюза „Солидарност” Валенса поставя началото на борбата с комунистическия режим в Полша. През 1980 г. „Солидарност” принуждава ръководството на страната да излезе в оставка и така създава цяло движение, под чийто натиск комунистите накрая отстъпват властта. Валенса е избран за президент на страната през 1990 г.

Михаил Горбачов, първи президент на СССР. Лауреат за 1990 г.

След като през 1985 г. оглавява ЦК на КПСС, Горбачов поема нов политически курс за демократизация на страната и за сближаването й с противниците на международната арена. В рамките на тази политика той участва непосредствено в обединяването на Германия и постига значително затопляне на отношенията с основния съперник на Съюза в Студената война – САЩ. Според Нобеловия комитет Горбачов изиграва „водеща роля” в развитието на глобалните процеси за мир.

Нелсън Мандела, осми президент на ЮАР. Лауреат за 1993 г.

Главният повод Мандела да получи наградата за мир става приносът му към падането на режима на апартейд в ЮАР. Заради борбата си срещу дискриминацията на чернокожите Мандела е хвърлен в затвора за 27 години, през които обаче така и не се отказва от идеалите си. Заедно с него наградата получава и тогавашният президент на страната Фредерик Вилем де Клерк, с когото Мандела се договаря за отмяната на апартейда. Половин година по-късно Мандела сменя де Клерк като държавен глава и става първият чернокож президент на страната.