Еврото поевтиня след изборите във Франция и Гърция

Еврото поевтиня спрямо долара и паунда след изборните резултати във Франция и Гърция. Слабото представяне на „спасителните” партии в Гърция и победата на Франсоа Оланд във Франция, чийто бъдещи управленски планове са съсредоточени върху растежа, а не върху рестрикции хвърлиха съмнение относно европейските планове за икономии, пише BBC. Еврото поевтиня до 1.295 долара - най-ниското му ниво от януари насам и падна до 3-годишно дъно спрямо паунда. Основните европейски фондови пазари отбелязах срив с 2,3% в ранната търговия. В Германия Dax е 2,3%, а френския САС 40 е 1,8%.

Лихвените проценти по някои държавни дългове също са се увеличили, което показва спад в доверието на инвеститорите. Гръцките 10-годишни облигации са се увеличили от 20% до 22,2%. Доходността на френските 10-годишни облигации също нараства от 2,81% до 2,84%.

Азиатските индекси се понижиха - Nikkei в Токио падна с 2,8%. Южнокорейският Kospi с 1,8% и Хонгконгският Hang Seng падна с 2,4%.

В Гърция социалистическата партия ПАСОК отбеляза неочаквано слаб резултат, а СИРИЗА, която се противопоставя на мерките за строги икономии, има много силно представяне.

В резултат на това светът е обзет от съмнение дали политиката на страната, която в момента включва големи съкращения на разходите, увеличаване на данъците и съкращение на държавни работни места ще бъде продължена.

"Гръцката страна сега тиктака като бомба със закъснител", казва хинансовия анализатор от BBC Джъстин Харпър.

"Страхът сега е, че всички тежки усилия, положени за получаване на втори спасителен пакет може да се окажат излишни, което да причини реален натиск върху фондовите пазари в следващите дни”, казва той.

Европейският редактор на BBC Гавин Хюит казва, че Гърция е изправена пред политически вълнения. "Строгите партии бяха наказани на изборите. Страната ще се бори за формиране на коалиция, която да има подкрепа в парламента за нови съкращения на разходите. Те са предварително условие за получаване на средствата от спасителния пакет", казва той.

"Ще има и нови съмнения за това дали Гърция ще остане в еврозоната. Новата политическа реалност в Европа е, че избирателите вече не изглеждат склонни да приемат съкращения на разходите, нисък растеж и безработица. Докато във Франция се очаква да се види дали г-н Оланд ще бъде в състояние да работи в тясно сътрудничество с германския канцлер Ангела Меркел като предшественика си Никола Саркози”, допълва Хюит.

Двамата бяха движещата сила на фискалната политика на еврозоната. Оланд обаче изгради управленската платформа върху насърчаване на растежа, вместо да се концентрира върху аскетизма.

Рейтинговата агенция „Стандард енд Пуърс”, която понижи кредитния рейтинг на Франция тройно през януари заяви, че изборният резултат няма да има незабавен ефект върху състоянието на рейтинга сега.

"Ние ще анализираме политическия избор на новоизбрания президент на Франция и новото правителство, като вземем предвид резултатите от парламентарните избори през юни", съобщи агенцията.